Той бе човек
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Той бе човек». Краткое содержание книги:
Хари Клифтън се заема да напише най-големия си роман, а съпругата му Ема получава неочаквано обаждане от Маргарет Тачър, която ѝ предлага нова работа.
Себастиан Клифтън става председател на борда на «Фартингс Кауфман». Талантливата дъщеря на Себастиан и Саманта — Джесика, е изключена от училището за изящни изкуства «Слейд».
Междувременно лейди Вирджиния се кани да напусне страната, за да избяга от кредиторите си. Но херцогиня Хартфорд умира и тя виждa поредната възможност да изплати дълговете си и най-сетне да победи Клифтън и Барингтън.
Катастрофален поврат на съдбата превръща живота на семейство Клифтън в трагедия, когато един от тях получава шокираща диагноза, която ще хвърли в смут всички.
— Това е подценяване дори според британските стандарти. Но ми е по-интересно какво мислиш за Ричард.
— Свястно момче. Но никой никога няма да е достатъчно добър за Джеси. — Той замълча за момент, после добави: — Чудех се какво да ѝ подаря за двадесет и първия ѝ рожден ден. Може би да ѝ купя къща?
— Това е последното, което ще направиш.
— Защо не?
— Защото това просто ще напомни на Ричард, че няма пукната пара, и той ще се почувства като твой длъжник. А и Джесика е инат като теб. Ще откаже предложението, както отказа двете хиляди.
Себ ѝ даде чека, който само я накара да се разсмее още по-силно.
— Може би трябва да ги оставим да си живеят живота — каза тя. — Може дори да останем изненадани колко добре се справят без нас.
— Но аз исках само…
— Знам какво искаш, скъпи, но се боя, че дъщеря ти те би — каза тя.
Телефонът зазвъня.
— А, имам чувството, че Ричард иска да разбере дали съм склонен да вдигна офертата си на четири хиляди.
— По-вероятно е да е майка ти. Казах ѝ, че ще се срещнем за първи път с новия приятел на Джесика, така че няма как да не се интересува какво си мислим за него. — Саманта вдигна телефона.
— Добър вечер, мисис Клифтън. Обажда се Джон Ашли.
— Здравейте, Джон. Да не би банката да е изгоряла?
— Още не, но трябва спешно да говоря със Себ.
— Банката е изгоряла — каза Саманта, докато подаваше слушалката на мъжа си.
— Мечтай си. Джон, какво има?
— Съжалявам, че ви безпокоя по това време, но искахте да ви предупредя, ако мис Ломбардо представи още чекове за големи суми.
— Колко този път?
— Четирийсет и две хиляди.
— Четирийсет и две хиляди? — повтори Себ. — Задръж засега плащането и ако Виктор не се появи утре, ще се наложи да говоря с юристите ни. И, Джон, прибирай се. Както все ми напомня жена ми, работното време на банките е свършило, така че няма какво да направиш по въпроса тази вечер.
— Проблем ли има, скъпи? — с искрена загриженост попита Саманта.
— Боя се, че да. Помниш ли жената, която видяхме да вечеря с Виктор в "Каприз"? — каза той, докато вдигаше отново телефона и набираше номер.
— Как бих могла да я забравя?
— Е, мисля, че го обира.
— На Виктор ли се обаждаш?
— Не, на Арнолд Хардкасъл.
— Толкова ли е зле?
— Толкова.
— Здрасти, Джеси, радвам се, че дойде — каза той, докато я прегръщаше.
— Няма начин да пропусна, Грейсън.
— Поздравления за Наградата на основателя — каза той. — Обзалагам се, че в близко бъдеще някоя галерия в Уест Енд ще излага творбите ти.
— От твоите уста в Божиите уши — каза Джесика, докато художникът се обръщаше към следващия студент.
— Какво мислиш? — прошепна Ричард, докато обикаляха галерията.
— Страхотна изложба, макар че не съм сигурна за плюшеното мече.
— Не говорех за плюшеното му мече. Как според теб мина срещата с родителите ти?
— Както ти казах, мама те смята за сладък. Късметлийка си, това бяха точните ѝ думи.
— Не мисля, че баща ти споделя мнението ѝ.
— Няма какво да се тревожиш за татко — каза Джесика, докато оглеждаше една великолепна ваза. — Щом мама започне да работи върху него, ще клекне.
— Надявам се, защото скоро ще се наложи да му кажем.
В осем сутринта на следващия ден председателят, главният изпълнителен директор и главният юрист на банката седяха на овалната маса в кабинета на Себ.
— Виктор тук ли е? — беше първият въпрос на Себ.
— Никой не го е виждал от петък вечерта — каза Джон Ашли. — Казал на секретарката си, че заминава по работа, но ще се върне навреме за заседанието на борда.
— Но то е след десет дни — каза Себ. — Каръл има ли представа къде е?
— Не, и не е оставил телефон за връзка.
— Много нетипично за Виктор — каза Себ.
— Каръл ми каза, че никога досега не е правил подобно нещо.
— Става все по-любопитно и по-любопитно.
— Не мислите ли, че е време да се обърнем към Бари Хамънд? — предложи Ашли. — Сигурен съм, че няма да му отнеме много време да открие Виктор и да разбере всичко за мис Кандис Ломбардо.
— Не, не можем да допуснем частен детектив да разследва заместник-председателя на борда — каза Себ. — Ясно ли е?
— Да, председателю. Но вчера мис Ломбардо представи още един чек за незабавно одобрение — каза Ашли и отвори папката си, която явно ставаше все по-обемиста.
— Този път за колко? — попита Арнолд.
— За четирийсет и две хиляди.
— Имаш ли представа за какво?