Той бе човек

— Простете, че го споменавам — каза Себ, — но съм изненадан, че можете да си позволите хиляда паунда с учителската си заплата.

— Не платих хиляда паунда, сър, а само двеста и петдесет. И в сметката ми останаха само толкова пари, колкото да заведа художничката на вечеря.

— Но аз си помислих… — Себ не довърши, понеже Саманта го изгледа кръвнишки, а дъщеря му изглеждаше видимо смутена. Реши да смени тактиката. — Готов съм да ви предложа за графиките две хиляди. Така ще можете да водите редовно художничката на вечеря.

— Те не са за продан — каза Ричард. — И никога няма да бъдат.

— Три хиляди?

— Не, благодаря, сър.

— Може би ще обмислите едно предложение Ричард. Ако се случи да се откажете от дъщеря ми, можете да ми продадете рисунките за две хиляди паунда.

— Себастиан! — сряза го Саманта. — Ричард е приятел на Джесика, а не клиент, поне извън работното време на банката.

— Няма начин, сър — каза Ричард. — Не възнамерявам да се разделям нито с дъщеря ви, нито с рисунките.

— Не можеш да спечелиш всичко, татко — ухили се Джесика.

— А ако Джеси се откаже от вас — продължи Себ, сякаш гонеше сделка за милион, — ще си помислите ли?

— Забрави, татко. Това няма да стане. Изгуби рисунките и си на път да изгубиш дъщеря си, защото възнамерявам да се преместя при Ричард — каза тя и хвана ръката му.

Себастиан понечи да отвори уста, но Саманта го изпревари.

— Чудесна новина. Къде ще живеете?

— Имам апартамент в Пекам, недалеч от работата ми — отвърна Ричард.

— Но търсим нещо по-голямо — каза Джесика.

— Под наем или да купите? — попита Себ. — Защото при сегашните условия на пазара бих ви посъветвал…

— Аз бих те посъветвала да ги оставиш сами да решават — заяви Саманта.

— Много по-разумно е да се купи — довърши Себ, без да обръща внимание на жена си. — И с моите две хиляди ще имате достатъчно за капаро.

— Просто не му обръщайте внимание — каза Саманта.

— Винаги го правя — отвърна Джесика, докато ставаше. — Трябва да бягаме, татко, отиваме в Института за модерно изкуство на изложба на керамика, която Ричард смята за обещаваща.

— И която все още мога да си позволя — добави Ричард. — Но ако имате две хиляди за инвестиране, сър, бих ви препоръчал…

Саманта се разсмя, но Ричард изглеждаше така, сякаш вече съжалява за думите си.

— Чао, татко — каза Джесика, наведе се, целуна баща си по челото и пъхна във вътрешния му джоб един плик с надеждата, че Ричард няма да забележи.

Приятелят ѝ протегна ръка.

— Довиждане, сър. Беше ми приятно да се запознаем.

— Довиждане, Ричард. Дано изложбата ви хареса.

— Благодаря, сър — каза Ричард и Саманта ги изпрати до изхода.

Докато я чакаше да се върне, Себ измъкна плика от джоба си, отвори го и извади от него собствения си чек за хиляда паунда. За първи път го биеше някой, предложил по-малка сума.

— Мисля, че бих могъл да се справя по-добре — каза Себ, когато Саманта се върна в салона.