Той бе човек
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Той бе човек». Краткое содержание книги:
Хари Клифтън се заема да напише най-големия си роман, а съпругата му Ема получава неочаквано обаждане от Маргарет Тачър, която ѝ предлага нова работа.
Себастиан Клифтън става председател на борда на «Фартингс Кауфман». Талантливата дъщеря на Себастиан и Саманта — Джесика, е изключена от училището за изящни изкуства «Слейд».
Междувременно лейди Вирджиния се кани да напусне страната, за да избяга от кредиторите си. Но херцогиня Хартфорд умира и тя виждa поредната възможност да изплати дълговете си и най-сетне да победи Клифтън и Барингтън.
Катастрофален поврат на съдбата превръща живота на семейство Клифтън в трагедия, когато един от тях получава шокираща диагноза, която ще хвърли в смут всички.
— Ако искаш да обсъждаме проблемите на селското стопанство в Шотландия, ще ти отделя пет минути. Ако е за Фреди, имаш цялото ми време.
— Благодаря. Но ще говоря по същество. Директорът на училището на Фреди ми се обади снощи да ми каже, че момчето се е провалило на приемните изпити във "Фетс".
— Но аз гледах доклада за успеха му в края на срока и си помислих, че дори може да спечели стипендия.
— Същото си е помислил и директорът, поради което поискал да види документите му. Бързо станало ясно, че изобщо не се е опитал да влезе.
— Но защо? "Фетс" е едно от най-добрите училища в Шотландия.
— В Шотландия — вероятно това е отговорът на въпроса ти, защото седмица по-късно се яви на подобен изпит за Уестминстър и се класира сред първите шест.
— Май не е нужно да се обръщаме за помощ към Фройд, за да разберем причината — каза Джайлс. — Така че искам само да знам дали иска само да посещава училището, или да ползва пансиона.
— Отбелязал е, че само ще го посещава.
— Пътят до Фенуик Хол и обратно е доста дълъг, а тъй като Уестминстър е на един хвърлей от вратата ми, той май се опитва да ни каже нещо. — Арчи кимна. — Както и да е, той вече си избра спалнята — добави Джайлс, когато телефонът на бюрото започна да звъни.
Той го вдигна, заслуша се за момент и каза:
— Съжалявам, шефе, изникна нещо, но след минутка пристигам. — Затвори и се обърна към Арчи. — Какво ще кажеш да вечеряме с Карин на Смит Скуеър, за да изчистим детайлите?
— Не знам как да ти благодаря — каза Арчи.
— Аз съм онзи, който трябва да благодари. — Джайлс стана. — Това е единствената добра новина за целия ден. Ще се видим към осем.
— Някаква надежда да обсъдим по някое време правителствената субсидия на зърното? — попита Арчи, но Джайлс не отговори, защото бързо напусна кабинета.
— Каква е цената на акциите на "Кюнард" тази сутрин? — попита Себ.
— Четири паунда и дванайсет пенса. С два пенса повече от вчера — отвърна Джон Ашли.
— Добра новина.
— Мислите ли, че майка ви съжалява, че е продала "Барингтън"?
— Всеки ден. Но за щастие тя е толкова заета в Министерството на здравеопазването, че няма време да мисли за това.
— А Джайлс?
— Знам, че е изключително благодарен за начина по който управляваш фамилния портфейл, защото това му позволява да се отдаде на първата си любов.
— Битката с майка ви?
— Нещо такова.
— А леля ви Грейс?
— Тя те смята за вулгарен капиталист. Е, поне така описва мен, но едва ли има по-добро мнение за теб.
— Но аз я направих мултимилионерка! — запротестира Ашли.
— Да, но това не я спира да оценява домашните на учениците си вечер, докато хапва сандвич със сирене. Но от нейно име, Джон, добра работа. Имали друго за обсъждане?
— За съжаление, да, председателю, и не съм сигурен как точно да подходя. — Ашли отвори папка с надпис "Лично" и започна да рови в някакви документи. Себ се изненада, че човекът, който беше играл в първите редици на отбора по ръгби "Арлекин" и никога не се бе колебал да се сблъска челно с който и да било член на борда, сега изглежда очевидно смутен.
— Изплюй камъчето, Джон.
— Неотдавна някоя си мис Кандис Ломбардо откри сметка в банката и неин гарант е заместник-председателят.
— Значи така се казва — каза Себ.
— Познавате ли я?
— Да кажем, че сме се разминавали. И какъв е проблемът?
— Вчера изтегли пет хиляди паунда, без да има нито пени по сметката си, за да си купи палто от норки от "Хародс".
— Защо одобри чека?
— Защото Виктор гарантира овърдрафта ѝ и нямам властта да го спра, без да се консултирам с него.
— Седрик Хардкасъл сигурно се обръща в гроба си — каза Себ и погледна портрета на основателя на банката. — Все казваше никога не казвай никога, освен ако не поискат от теб да подпишеш гаранция.
— Да поговоря ли с Виктор?
Себ се облегна назад и се замисли. Хаким бе успял да убеди Виктор да остане в борда и дори да приеме поста заместник-председател, така че последното, което му трябваше на Себ, бе да му дава някаква причина да размисли.
— Не прави нищо — каза накрая. — Но ме дръж в течение, ако мис Ломбардо представи още чекове.
Ашли кимна, но не си отбеляза.
— Реших също, че бихте искали да знаете — продължи той, — че сметката на дъщеря ви е на минус със сто и четири паунда и шейсет пенса. Знам, че сумата не е голяма, но тъй като поискахте да ви държа в течение след…