Обсидиан [bg]

В погледа му се появи насмешка.

— Не ми харесва да се мотаеш със сестра ми.

Изстрелях първото, което ми дойде наум. Може би не беше разумно, а и обикновено не действах импулсивно, но тоя пич ми лазеше по нервите и ме изкарваше извън контрол.

— Хич не ми пука какво ти харесва и какво не!

Миг по-рано той беше до Ди, а сега стоеше право пред мен. Буквално пред лицето ми. Беше просто невъзможно да се е преместил така светкавично, но ето че се извисяваше над мен и ме гледаше отвисоко.

— Какво… как го направи това…? — измънках втрещена и отстъпих назад.

От напрежението в погледа му ме побиха тръпки. Просто да откачиш…

— Слушай ме внимателно — просъска той и пристъпи крачка напред.

Отстъпих инстинктивно, той пак настъпи и така, докато гърбът ми не опря в ствола на едно от дърветата в двора.

Деймън наведе глава и неестествено зелените му очи ме погълнаха цялата. Тялото му излъчваше топлина.

— Ще ти го кажа само веднъж, така че хубаво ме чуй. Ако нещо се случи със сестра ми, тежко ти!

Погледът му се спря на полуотворените ми устни и гърдите му се надигнаха от дълбоко поет въздух. Дъхът ми секна. Нещо проблесна за миг в очите му, но той бързо ги присви.

В съзнанието ми отново изникнаха сцени, неподходящи за непълнолетни. Аз и той, долепени един до друг, пламнали, потни. Прехапах устни и се опитах да си придам непроницаем вид, но по самодоволната му усмивка разбрах, че нищо не съм успяла да скрия. Хвана ме яд.

— Много си мръсна, котенце.

Примигнах бързо. Отричай. Отричай. Отричай.

— Моля?!

— Мръсна си — повтори той с толкова нисък и плътен глас, че бях убедена, че Ди няма как да го е чула. — Цялата си в кал. Ти какво си помисли?

— Нищо — отвърнах, молейки се да отстъпи назад. Близостта му ме караше да се чувствам, меко казано, неудобно. — Допреди малко садих цветя. Нормално е.

Устните му трепнаха.

— Има доста по-приятни начини човек да се… омърси. Не че бих те осветлил за тях.

Останах с впечатлението, че познава из основи всеки един от тези начини. По страните ми пламна огън и плъзна надолу по гърлото ми.

— По-скоро бих се валяла в животинска тор, отколкото да ти доставя това удоволствие.

Деймън вирна вежди, а после изведнъж се обърна и каза на сестра си:

— Трябва да се обадиш на Матю. Веднага! Не след малко.

Останах опряна до дървото, вцепенена и ококорена, докато го видях да затръшва вратата на дома им след себе си. Преглътнах, за да овлажня пресъхналото си гърло, и погледнах Ди, която изглеждаше съкрушена.

— Мдаа, това беше малко крайно.

Ди се строполи върху стъпалата и подпря лицето си с длани.

— Обичам го, наистина. Той ми е брат, единственият… — Тя замълча и вдигна глава да ме погледне. — Но е ужасен. Давам си сметка. Не е бил винаги такъв.