Обсидиан [bg]

— Не, ти нямаш избор. Аз имам. — Погледнах към затворената врата зад гърба му и се запитах дали майка ми не слухти отнякъде. — Моите ключове са си налице.

Деймън ме изгледа от главата до петите, а после каза с усмивка:

— Не искаш ли да излезеш да се поразходиш с мен?

— Не.

— Защо?

Наистина ли ми задаваше този въпрос?

— Първо, защото си кретен.

— Понякога мога да бъда, да — кимна той.

— И второ, защото не излизам с момчета, които са принудени от сестрите си да ме изведат. Не съм толкова отчаяна.

— Не си ли?

Побеснях. Пристъпих крачка напред и процедих през зъби:

— Махай се от верандата ми.

Той сякаш се поколеба дали да не го направи.

— Няма!

— Какво? — изстрелях ядосано. — Как така няма?

— Не мърдам оттук, докато не се съгласиш да дойдеш да плуваш с мен!

Имах чувството, че от ушите ми излиза пара.

— Добре. Стой си. Но имай предвид, че по-скоро бих гълтала ножове, отколкото да изляза с теб.

— Доста крайно звучи — разсмя се той.

— О, съвсем не е крайно, повярвай ми — отвърнах и тръгнах по стъпалата.

Деймън се извърна и ме хвана за глезена. Хватката му беше лека, а ръката му — невероятно топла. Сведох поглед към него и той ми се усмихна като някакъв невинен ангел.

— Ще седя тук ден и нощ. Ще опъна палатка на верандата ти, ако е нужно. И никъде няма да мръдна. Имаме цяла седмица пред себе си, котенце. Или ела с мен утре да приключим веднъж завинаги, или ще стоя на стълбите, докато не се съгласиш. Няма да можеш да излезеш от къщи.

Зяпнах от почуда.

— Не говориш сериозно, нали?

— Напротив.

— Просто й кажи, че сме ходили и съм прекарала страхотно. — Опитах се да освободя крака си, но той не ме пусна. — Излъжи, за бога!

— Няма да стане. Ще ме хване. Ние сме близнаци. Усещаме ги тия неща. — Той спря за миг и се замисли. — Да не би да те е срам да отидеш да плуваш с мен? Да не би да ти е неудобно да се съблечеш полугола в мое присъствие?

Задържах се за парапета на верандата и почнах да си дърпам крака като бясна. Хватката му не беше силна, но кракът ми не помръдна.

— Аз идвам от Флорида, идиот такъв. Прекарала съм половината си живот по бански.

— Тогава какъв ти е проблемът?

— Не ми харесваш. Това ми е проблемът.

Престанах да си дърпам крака и просто стоях на стълбите над него. Ръката му сякаш вибрираше върху кожата на глезена ми. Усещането беше адски странно. — Пусни ме, ако обичаш.

Съвсем бавно, като на забавен каданс, той започна да отпуска пръст по пръст, гледайки ме право в очите.

— Няма да си тръгна, коте. Ще дойдеш с мен да плуваме.

Тъкмо понечих да му отговоря, когато вратата зад нас се отвори. Обърнах се и ми прималя. На входа стоеше майка ми в цялата си прелест, облечена с пижама на мечета. Мили боже!

Погледът й пробяга от мен към Деймън и очите й така светнаха, че ми идеше да повърна върху главата му. Беше ясно, че си е извадила съвсем погрешни заключения.