Възмездието на Изида [bg]

— Ще ви прогоня от храма — процеди Импуки. — Ще отида в двора, фараонът се вслушва в думите ми. Мястото ви не е тук, а при останалите мързеливи ветерани в хановете в Некропола и в бордеите на Тива.

— Ако го направите — Мафдет се поизправи в стола, — ще поискам аудиенция при божествената, при моя покровител генерал Сутан или при господаря Сененмут. И ще им разкажа за тайните дела в храма.

— Какви тайни дела?

— Ами, господарю. — капитанът въздъхна и потупа шкембето си, премлясквайки жадно. Изгледа с копнеж делвата край вратата. — Наистина е странно колко много хора умират тук, в Дома на залеза.

Импуки сгъна рязко ветрилото:

— Какво искате да кажете? Те са възрастни и болни, идват при нас, за да умрат, а ние се стремим да ги дарим с утеха и спокойствие в последните им дни.

— И след смъртта си те оставят богати дарове на храма — добави войнствено Мафдет.

— Не се нуждаем от парите им — отвърна жрецът.

— Те просто желаят да се отблагодарят за уменията и грижите ни. Същото е и в другите храмове, тези дарения са капка в морето.

— Има и друго.

— Какво? — жрецът се обливаше в пот. Изведнъж сетивата му се изостриха, бръмченето на мухите над чинията с подсладени фурми като че ли се усили и дразнещият звук го накара да стисне зъби. За първи път от началото на срещата усети полъха на страха. Какво знаеше Мафдет? За какво намекваше? — Сега е моментът да кажете всичко — пое си дълбоко дъх: — А ако не, вече е време да се връщате към задълженията си. Искам незабавно да претърсите градините, горичките и всички по-закътани местенца.

— И какво ще търся, господарю? Да не мислите, че момичетата се спотайват тук и си играят на криеница?

— Всеки ден тук е пълно с посетители. Много от тях са болни — телесно и душевно. Посещават Дома на живота, правят приношения в светилищата, търсят съветите на жреците и лекарите — пое си дълбоко дъх: — Възможно е сред нас да има грешник, мъж, който обича млади жени.

— Глупости — прекъсна го Мафдет. — Уверявам ви, че хесетките са доста гласовити. Само някой да ги докосне, и писъците им ще отекнат в цяла Тива.

— Откъде сте толкова сигурен, капитане? Да не сте им посягали?

— Просто така се говори.

— Младите жени в храма са посветени на богинята майка, не са за забавление на пияни войници.

— Ще си позволя да повторя думите ви, господарю: ако ще отправяте някакви обвинения, сега е моментът. Обичам да си говоря с момичетата, закачам ги. Ако пожелая някоя от тях, ще го направя, както си му е редът.

— Слушайте ме внимателно, капитане, това е заповед. Тази вечер, вместо да си седите у дома, ще претърсите храма. Минаха месеци от изчезването на първото момиче, то може да е било жертва на свада сред самите хесетки. Страхувам се, че трябва да търсите трупа й.

— През нощта? — възрази Мафдет.

— Вземете факли. Направете го под прикритието на нощта, за да не будите подозрения. Да забравим недоразуменията и острите думи. Родителите на момичетата вече са се обърнали към двореца. Лично фараонът е проявил интерес към съдбата им. Искам да претърсите градините и горичките, всички усамотени кътчета на територията на храма. Проверете дали някъде не е копано наскоро. Утре сутринта очаквам подробен доклад за това, което свършите — Импуки вдигна ръка. — Свободен сте.