Дъщеря на съдбата [bg]

През онази нощ Джейкъб Тод не успя да заспи. Образът на Роуз Съмърс го преследваше безмилостно и преди разсъмване той взе решение да я ухажва сериозно. Не знаеше нищо за нея, но това нямаше значение. Навярно съдбата му бе да изгуби облога и да дойде в Чили единствено за да срещне бъдещата си съпруга. Би пристъпил към действие още на другия ден, но не можа да се вдигне от леглото, сразен от силни болки в червата. Така прекара цял ден и цяла нощ, ту в безсъзнание, ту в предсмъртни мъки, докато най-сетне събра сили да се примъкне до вратата и да нададе зов за помощ. По негова молба управителят на хотела прати известие на Съмърсови, неговите единствени познати в града, а сетне нареди на един прислужник да почисти стаята му, вмирисана на кочина. Джереми Съмърс се появи в хотела по обед и доведе най-известния майстор по кръвопускане във Валпараисо, който показа известни познания по английски и след като му източи толкова кръв от ръцете и краката, че го омаломощи напълно, поясни, че при първото си посещение в Чили всички чужденци се разболяват.

— Но не се тревожете — доколкото знам, малцина умират — успокои го той.

Даде му да вземе прахчета хинин в оризова хартия, обаче Тод не можа да ги преглътне, измъчван от гадене. Бе ходил в Индия и познаваше признаците на маларията и други тропически болести, лекувани с хинин, но страданието му по нищо не приличаше на тях. Щом майсторът по кръвопускане си тръгна, слугата се върна, за да прибере парцалите и да разтреби повторно стаята. Джереми Съмърс му бе оставил адреса на докторите Пейдж и Пойт, но не остана време да ги повика, защото след два часа в хотела пристигна някаква едра жена и нареди да я отведат при болния. Водеше за ръка момиченце, облечено в синьо кадифе, с високи бели обувчици и шапчица с бродирани цветя, сякаш излязло от приказките. Това бяха мама Фресия и Елайза, изпратени от Роуз Съмърс, която никак не вярваше в кръвопускането. Жената и момиченцето нахлуха в стаята толкова уверено, че Джейкъб Тод, проснат без сили, не посмя да се възпротиви. Жената бе дошла в качеството си на лечителка, а момиченцето — в ролята на преводачка.