Не поглеждай назад [bg]

— Сигурно е почистил след себе си — предположи Сейер.

— Не ти ли прилича на самоубийство?

— Чисто гола е — възрази той.

— Да, но го е направила сама. Дрехите не са свалени насилствено, в това поне съм сигурен.

— Мръсни са.

— Може би затова ги е съблякла — усмихна се криминалистът. — А и е повърнала. Явно е взела нещо, което не й понася.

Сейер се отказа да коментира. Погледна тялото. Въпреки всичко схващаше какво има предвид експертът. Действително изглеждаше, сякаш сама си е легнала, а дрехите наистина стояха наредени до нея, а не пръснати наоколо — мръсни наистина, но не и разкъсани. Само зимното яке върху горната част от тялото й беше сухо и чисто. Той се вторачи в тинята и калта и забеляза нещо, прилично на отпечатък от обувка.

— Я погледни това — обърна се той към криминалиста.

Мъжът в работен гащеризон клекна и измери многократно всички отпечатъци.

— Няма да открием нищо. Пълни са с вода.

— Не можеш ли да използваш някой от тях?

— Най-вероятно не.

Заразглеждаха пълните с вода елипси.

— Направи все пак снимки. Струват ми се малки. Сигурно са на човек с малки стъпала.

— Около двайсет и седем сантиметра са. Определено не са големи. Отпечатъците може да се окажат нейни.

Фотографът щракна няколко снимки на следите. После се качи на старата лодка и я потопи във водата. Не намериха гребла, затова се наложи да шляпа с ръце. При всяко негово движение лодката се разклащаше заплашително.

— Пропуска вода! — извика разтревожено фотографът.

— Кротко, тук има цял спасителен отряд! — успокои го Сейер.

Най-сетне фотографът привърши. Бе направил повече от петдесет снимки. Сейер слезе до водата, събу си обувките и чорапите, остави ги на един камък, запретна крачоли и нагази. Намираше се на метър от главата й. На шията й видя огърлица. Извади химикалка от вътрешния си джоб и предпазливо повдигна украшението.

— Медальон — тихо установи той. — Вероятно от сребро. Има надпис. Х и М. Пригответе пликче.

Наведе се напред, разкопча медальона, после отметна якето.

— Тилът й е червен. Кожата й навсякъде е невероятно бяла, а на тила е много червена. Грозно петно с големината на ръка.

Съдебният патолог Снурасон, обут в гумени ботуши, нагази във водата и последователно огледа очните й ябълки, зъбите и ноктите. Обърна внимание на безупречната кожа, на леките червени петна. Всъщност бяха няколко, пръснати по врата и по гърдите. Забеляза всяка малка подробност: дългите крака, рядко срещаната липса на родилни белези. Единствено на дясното й рамо имаше малко петънце от подкожен кръвоизлив. Той предпазливо докосна пяната на устата й с дървена шпатула. Оказа се твърда и гъста като десертен крем.

— Какво е това? — кимна към устата й Сейер.

— Съвсем спонтанно бих го взел за течност от дробовете, съдържаща протеин.

— А това е знак за…?