![Не поглеждай назад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/3/2/ne-poglezhdaj-nazad-bg-download.jpg)
Не поглеждай назад [bg]
- Автор: Фоссум Карин
- Серия: Инспектор Конрад Сейер [bg] #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789543572120
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Не поглеждай назад [bg]». Краткое содержание книги:
Рагнхил потръпна. Проследи брега с поглед — трептяща жълта линия от тръстика, като изключим едно местенце, където нещо тъмно, подобно на плаж, казано с доста уговорки, нарушаваше светлата линия. Двамата приковаха очи натам. Раймон изпусна количката, а Рагнхил мушна пръст в устата си.
Застанал прав, Турбьорн натискаше разни копчета на мобилния си телефон. Младежът, около шестнайсетгодишен, имаше тъмна, средно дълга коса с наченки на олисяване, затова я бе прибрал в шарена кърпа. Краищата й стърчаха от възела на слепоочието му като две червени пера и му придаваха вид на блед индианец. Избягвайки погледа на майката на Рагнхил, той намери спасение, като се вторачи в Сейер и облиза няколко пъти устните си.
— Вашето откритие е важно — похвали го полицаят. — Напишете адреса й тук. Помните ли името й?
— Хелга Муен, номер едно. Сива къща с клетка за кучета отпред.
Почти шепнеше. Написа адреса с едри букви на подадения му от Сейер бележник.
— Проверихте ли на повечето места? — попита Сейер.
— Първо отидохме на Възвишението, после слязохме до Змеевото езеро и поогледахме пътеките. Бяхме и на язовирната стена, в магазина на Хорген и на брега до енорийския дом. А, и до църквата. Накрая обиколихме няколко селски къщи, после се отбихме и в конната база. Рагнхил беше… ъъъ… искам да кажа, е луда на тема животни.
Лицето му пламна заради неволната грешка. Сейер го потупа по рамото.
— Седни, Турбьорн.
Кимна към дивана, където имаше място до госпожа Албюм. Тя се намираше в друга фаза. Усилено се опитваше да преглътне ужасяващата възможност Рагнхил никога да не се върне, а тя да се окаже принудена да изживее остатъка от живота си без момиченцето с големите сини очи. Прозрението я обладаваше под формата на леки бодежи, които тя предпазливо допускаше. Тялото й се вдърви напълно, като че ли бе глътнала бастун. Полицайката, досега не обелила дума, бавно се изправи. За първи път се престраши да предложи нещо:
— Госпожо Албюм — тихо помоли тя, — нека да направя малко кафе.
Жената кимна със сетни сили. Изправи се и двете с полицайката влязоха в кухнята. Чу се шум от пусната вода и дрънчене на чаши. Сейер кимна незабележимо на Карлсен и му направи знак да го последва в коридора. Там си зашепнаха. Турбьорн едва-едва виждаше главата на Сейер и върха на обувката на Карлсен — черна и лъскава. В полумрака спокойно си погледнаха часовниците. Разбраха се без думи. Изчезването на Рагнхил вече се превърна в сериозен случай и настъпи време да задействат полицейско разследване. Сейер се почеса по лакътя през ризата.
— Няма да понеса да я намерим в някоя канавка.
Отвори вратата, за да влезе малко чист въздух. И ето я пред него, в червен анцуг, застанала на най-долното стъпало с ръчичка на перилата.
— Рагнхил? — слисано възкликна той.
След половин час на щастие, когато колата се спускаше по склона Шифер, той доволно прокара пръсти през косата си. Карлсен възприемаше сегашната подстрижка на колегата си — по-къса от обикновено — като метална четка за лющене на стара боя. Характерното му лице изглеждаше спокойно. Нямаше и помен от обичайното вглъбено и сериозно изражение. Пътьом минаха покрай сивата къща. Видяха кучешката клетка и лице на прозореца. Ако Хелга Муен е очаквала посещение от полицията, ще остане разочарована. Рагнхил се намираше в пълна безопасност в скута на майка си с голям сандвич в ръка.
Мигът, когато момиченцето влезе в къщата, се запечата завинаги в съзнанието им. Майката чу тънкия глас, изскочи от кухнята и се хвърли върху детето светкавично като хищник върху плячка. Рагнхил се озова в капан. Между силните ръце на майката стърчаха тънките й крайници и русата опашка. Застинаха в тази поза. Не се чуваше никакъв звук, никоя от тях не изхлипа. Турбьорн беше на път да съсипе телефона си, полицайката дрънкаше с чашите, Карлсен засукваше мустак. По лицата на всички се разля широка усмивка. В стаята стана светло, сякаш слънцето внезапно проникна през прозореца. Накрая от гърлото на майката през ридания, примесени със смях, се изтръгна:
— ПАКОСТНИЦА ТАКАВА!
— Мисля да си взема седмица отпуск — изкашля се Сейер. — Имам неползвани свободни дни.
Карлсен премина през „легнал полицай“.
— Какво ще правиш? Ще скачаш с парашут във Флорида ли?
— Имам намерение да навестя вилата.