Не поглеждай назад [bg]

Докато се мъчеше да отключи, чу глухо тупване на пода: кучето явно слезе от креслото, където не му позволяваше да лежи. Сейер живееше в единствения тринайсететажен блок в града. Сградата изглеждаше нелепо на фона на архитектурата. Приличаше на обрасъл надгробен паметник, забит в небето сред къщите. Двамата със съпругата му Елисе се бяха нанесли тук, защото ги изкуши великолепният строеж на блока и главозамайващата гледка. Оттук се виждаше целият град. На Сейер всяко друго жилище му се струваше затворено. Бързо забрави как е построен блокът отвътре. Стаите бяха уютни и закътани, стените — облепени с плоскости. Мебелите наследи от родителите си — стари, солидни, изработени от дъб, почистени с пясъкоструйка. Край стените наредиха етажерки с книги. На малкото свободно място по рафтовете Сейер постави няколко подбрани снимки: една на Елисе, две-три на внучето и на дъщеря си Ингри. Там имаше и рисунка с въглен на Кете Колвиц, изрязана от каталог за картини и поставена в черна лакирана рамка. „Смъртта с момичето в скута.“ На една от снимките беше самият Сейер с парашут над летището. На друга — родителите му, позиращи тържествено в официално облекло. Всеки път, когато видеше баща си на снимка, го връхлиташе мисълта за наближаващата старост. Ето така ще хлътнат и неговите бузи, а ушите и веждите му ще продължат да растат, докато му придадат същия маймунски вид като на снимката.

Правилата за живущите в блока, наредени един върху друг като в монолита на Вигелан1, бяха много строги. Забраняваше се да се изтупват килими от балкона, затова всяка пролет Сейер ги даваше на химическо. Всъщност дойде време да го направи и тази година. Кучето, Колберг, оставяше след себе си купища косми. За него свикаха отделно събрание в блока, но не го изгониха, най-вероятно защото Сейер беше старши инспектор и съседите приветстваха неговото присъствие. Той не се чувстваше като в килия, макар и да живееше на последния етаж. Апартаментът — чист и подреден — отразяваше вътрешното му състояние: безупречен ред. Единственото му слабо място беше ъгълче в кухнята, където се търкаляше кучешка храна и кучето пръскаше вода с муцуната. Отнасяше се към домашния си любимец по-скоро емоционално и не изискваше безпрекословно подчинение. От всички помещения в жилището възражения имаше само към банята, но тя можеше да почака. Сега му предстоеше да разреши случая с мъртвата жена. По улиците на селото вероятно дебнеше опасен човек и това никак не му се нравеше. Все едно да стоиш пред тъмен завой и да не знаеш какво те чака зад него.