Директивата [bg]

— Смяташе да ги изнудваш ли?

— Само си покривах задника. И наистина се оказа нещо голямо. Тези типове не се шегуват. Уплаших се и се опитах да се измъкна от работата. Те разбраха, че се ровя, и сега са ме погнали.

— Значи затова ти е пистолетът. Има ли вероятност лошите да се отбият тук тази вечер?

— Може би. Току-що се обадиха. Може да дойдат за мен всеки момент. Твърдят, че съм им длъжник. Набеждават ме…

— Колко? — попитах.

Джак ме погледна стреснато.

— Какво?

— Колко твърдят, че си взел?

— Нищо не съм взел. Те искат да ме натопят.

— Разбрах. Но колко?

— Не става дума за пари, Майк. Според тях аз съм объркал някакъв план. Искат да оправя нещата или ще ме наранят.

— Говори по същество. Колко ти трябват?

Джак отпи от шишето с вода, което беше сложил на лавицата.

— Заплащането беше шейсет и пет хиляди долара, но аз им ги върнах. Това обаче не уреди въпроса. Те заявиха, че е твърде късно и че съм объркал всичко, и сега трябва сам да свърша работата. Но аз искам да остана честен. Кълна се, че не съм взел нищо, Майк. Не исках да ти казвам и да те замесвам. Те се нахвърлиха върху мен, когато излизах от метрото. Удряха ме в корема. Беше много неприятно. Казаха, че ако не им дам каквото искат, ще ме пребият и ще ме изпратят в болница.

— Удряли са те на място, където не остават белези — отбелязах. Това беше изкусен метод за горили, които не искат да оставят следи, и за лъжци, които нямат следи от побой. — Отиди при ченгетата.

— Исках да го направя. Опитах се да поразпитам тук-там. Те обаче са разбрали някак. Казаха, че ще ме убият, ако се обадя на полицията.

— Естествено — рекох и сложих в устата си още „пад тай“.

— Мисля, че се опитват само да ме сплашат и да ме накарат да изчезна.

— Тогава защо не го направиш?

— Майк? — Джак изглеждаше обиден. — Не искам да бягам повече. Искам да си живея живота. Не съм направил нищо лошо.

— И какво? Трябва да се откупиш ли? Да им платиш за работата, която си объркал?

— Не искам нищо от теб, Майк. Искам само да говоря с някого. Трябва да се измъкна от тази каша и съм уплашен толкова много, че не мога да разсъждавам трезво. Може би ти ще ми помогнеш да разбера какво са намислили. И да ги надхитрим някак. Може да ги обезщетя за онова, което са загубили. Не съм сигурен дали ще се навият, нито колко струва.

Фино пробутване. Джак не беше загубил уменията си.

— На чие име да напиша чека? Или предполагам, че е по-добре да платя в брой на такива съмнителни типове. — Потупах джобовете си, търсейки чекова книжка или портфейл.

— Сериозно ли? — попита Джак.