Факторът Чърчил [bg]

През 1936 г. лейди Нели Сесил отбелязва, че почти всичките й роднини "изпитват топли чувства към нацистите" — и причината за това е много проста. През 30-те години средностатистическото богаташко конте се страхува много повече от болшевизма и от стряскащата идеология на комунистите за преразпределяне на благата, отколкото от някакъв си Хитлер. Напротив, във фашизма съзират здрава опора срещу червените. И в тези си схващания имат политическа подкрепа на много високо ниво.

Дейвид Лойд Джордж се връща от посещението си в Германия толкова силно впечатлен от фюрера, че даже го сравнява с Джордж Вашингтон. Хитлер бил "роден за лидер", обявява заблуденият бивш британски министър-председател. Даже изказва пожеланието Британия също да има "човек с неговите превъзходни качества, който да е начело на страната ни днес". И тези думи излизат от устата на героя от Първата световна война! На мъжа, който е бил начело на Британия при победата й над кайзера!

А сега беловласият уелсец, истинско чудо в политиката, се оказва пленен от фалшивия чар на Хитлер. Бившият наставник на Чърчил в политиката се превръща в отявлен пораженец. До съвсем неотдавна вестниците шумно са му пригласяли. Дейли Мейл от години води кампания в подкрепа на това да се даде "свобода на действие" на Хитлер в Източна Европа, за да се смачкат болшевиките. "Ако Хитлер го нямаше — пише Мейл, — може би цяла Западна Европа щеше днес да търси под дърво и камък такъв герой."

В Таймс пък са дотолкова пристрастни към т. нар. "политика на отстъпки" (appeasement), че редакторът му, Джефри Доусън, описва как четял всички статии до последната буква, за да заличи всичко, което би могло да засегне германците. Вестникарският магнат Бийвърбрук дори уволнява самия Чърчил и спира редовната му рубрика в Ивнинг Стандарт заради това, че бил прекалено груб към нацистите. Уважавани представители на либералното мнение — театрали като Джон Гилгуд, Сибил Торндайк, Дж. Б. Шоу — всички настойчиво лобират правителството поне "да обмисли" провеждането на преговори.

Разбира се, настроенията са се променили през последната една година, антигерманските настроения — и тук няма изненада — са се втвърдили и са вече много по-широко разпространени. Опитваме се само да посочим, смекчавайки така вината на Халифакс, че търсейки мир, той има подкрепата на много британци, и то на всички нива в обществото. И в този тон споровете между Халифакс и премиера продължават до този решителен час.

Навън е топъл и прекрасен майски ден, цветовете на кестените в парк "Сейнт Джеймс" вече се отварят. А в заседателната зала продължава играта на пинг-понг.