Приливът на тайните [bg]

— Щях ли да ти липсвам?

— Вземи да пораснеш. Това не е шега, Били. Горкият Чарлз е съсипан. Помисли, че те е ударил. Всички помислихме това.

— Горкият Чарлз? — Сега дойде ред на Били да побеснее. — Тоя чукундур летеше с моторницата си като луд. Не видя ли, че едва не връхлетя върху горките деца в лодката?

— Нямаха работа там — отвърна Тони. — Нито пък ти.

Грейдън Хамънд бе последвал Тони, дърпаше я за крака и хленчеше жално.

— Грейдън, моля те! — озъби му се тя. — Говоря с Били.

— Важно е! — изплака Грейдън.

— Върви — ядно отвърна Били. — Явно е, че пет пари не даваш за мен. Върви утешавай Грейдън. А по-добре — Чарлз. Той е истинската жертва.

— За бога, Били, естествено, че се интересувам от теб. Мислиш ли, че щях да съм толкова ядосана, ако не ме интересуваше? Помислих… помислих, че съм те загубила.

И за своя собствена изненада Тони Джилети избухна в сълзи.

Били Хамлин я прегърна и й прошепна нежно:

— Не плачи. Съжалявам, че те изплаших. Моля те, не плачи.

— Тонииии! — Грейдън Хамънд зави още по-силно и Тони с неохота се освободи от прегръдката на Били.

— Какво има, Грейдън? — попита малко по-мило. — Какъв е проблемът?

Момченцето вдигна поглед към нея. Устните му трепереха.

— Николас го няма.

— Николас? Николас Хандемайър?

Грейдън кимна.

— Какво е станало?

Грейдън Хамънд избухна в сълзи.

— Влезе да плува, докато ти гледаше Били. Влезе и не излезе.