Кестеновия човек [bg]

Глава 11

На път за центъра на града, в салона на министерската кола Вогел очерта програмата за деня. Министрите се събират в Кристиансборг[5] след което те като цял екип отиват до дворцовата църква, за да участват в традиционното богослужение. След службата Роза ще поздрави служителите си в сградата на Министерството на социалното осигуряване по канал Холменс, точно срещу площад Кристиансборг и след това ще има време да се върне в двореца за официалното откриване на сесията за Фолкетинг.

Останалата част от деня също е ясно планирана, но Роза прави някои изменения в плана и ги отбелязва в календара на своя „iPhone“. Въпреки че, това изобщо не е необходимо — в края на краищата секретарят на министъра познава отлично работата си, но тя предпочита да действа по този начин. Това й помага да се задълбочи в детайлите, да не губи връзка с реалността и да усети, че всичко е под нейния контрол. Особено в ден като този. Но когато колата влиза в двора на Ригдсдаг, Роза вече не слуша Вогел. На кулата на двореца се развяват национални знамена, журналистически автомобили са паркирани по целия площад и тя гледа хората, стоящи под чадъри, подготвяйки се за интервю или правейки репортаж пред фотографите и операторите.

— Асгер, ще минем през задния вход.

Чувайки Вогел, новият шофьор кимва, но Роза отхвърля предложението на своя съветник.

— Не, да минем от тук.

Изненаданият Вогел се обръща към нея, а шофьорът също я гледа в огледалото за обратно виждане и едва сега забелязва какво сериозно лице има той.

— Ако не го направя сега, няма да ме оставят цял ден. Карай към входа, ще сляза там.

— Роза, сигурна ли си?

— Да, сигурна съм.

Колата плавно се изкачва до тротоара, водачът изскача от купето и отваря задната врата. Роза излиза и се отправя към голямото стълбище на Фолкетинг, всичко наоколо започва да се движи, но сякаш в забавено движение: операторите се обръщат, журналистите се втурват към нея. Тя вижда море от лица с отворени уста и чува изкривена отривиста реч.