Кестеновия човек [bg]

— Как се е случило това?

— Все още не знаем нищо. За какво говорихте по телефона?

Изведнъж се чува, как нещо пада на земята. Тулин хвърля поглед към детектива от Европол, който разглежда шкафовете и чекмеджетата и заключва, че има способността да я дразни, без дори да каже дума.

— За нищо особено. Какво каза Магнус? Искам да го видя.

— Ще го видите по-късно. Каза ли ви нещо, което би ви изненадало? Може би е била заета с нещо, или…

— Не, говорихме само за Магнус. Тогава тя каза, че е уморена и иска да си легне.

Гласът на Ханс Хенрик Ходж се пречупва, той заплаква. Да, той е висок, с мощна физика, добре облечен, но в същото време създава впечатление на слабохарактерен човек и Тулин разбира, че трябва да побърза с разпита, в противен случай клиентът ще се разпадне напълно.

— Кажете ми, откога я познавате?

— От година и половина.

— Женени ли сте?

Тулин забелязва, че Ходж търка пръстена в ръката си.

— Бяхме сгодени. Дадох й пръстен. Щяхме да отидем през зимата в Тайланд и да се оженим там.

— Защо в Тайланд?

— И двамата бяхме женени преди това. Затова решиха, че този път всичко ще се случи по различен начин.

— На коя ръка носеше пръстена?

— Извинете, какво?

— Пръстенът. На коя ръка носеше пръстена?

— На дясната, според мен… Но защо питате?

— Просто ви задавам въпроси и е много важно да отговорите на тях. Кажете ми къде бяхте вчера.

— В Роскилде. Аз съм компютърен програмист. И бях там на панаира, който се проведе следобеда.

— Значи не сте били сам снощи?

— Да, със заместника на шефа ми. По-скоро пристигнах в хотела около десет вечерта. И оттам й се обадих.

— Защо не се прибрахте веднага?

— Защото шефът ми ме помоли да остана там през нощта: тази сутрин имахме среща.

— Какви бяха отношенията ви с Лора? Имали ли сте някакви проблеми? Или…

— Не, заедно се чувствахме добре… Но какво правят там в гаража?

Зачервените очи на Ходж този път оглеждаха през прозореца задната стена на гаража, където специалистите в бяло, които току-що бяха излезли, затваряха вратата зад тях.

— Опитват се да намерят следи, ако, разбира се, са останали… Не може ли да си спомните дали Лора е имала някакви врагове?

Ходж погледна Тулин с отсъстващ поглед.

— Може би не знаеш всичко за нея? Може би е имала друг?

— Не, не, нямаше нищо подобно. Но ще трябва да видя Магнус… Той трябва да си вземе лекарството.

— Какво се е случило с него?

— Не знам точно. По-скоро… Той бе подложен на лечение в Централната болница; лекарите вярват, че има някаква форма на аутизъм, и му предписват лекарство против страх. Магнус е страхотно момче, само е малко затворен, а е и само на девет години.

Гласът на Ханс Хенрик Ходж отново секна. Тулин щеше да продължи с въпросите, но Хес я изпревари:

— Казвате, че с вас всичко е било наред. И не сте имали проблеми, нали?

— Вече споменах. Къде е Магнус? Искам веднага да го видя.

— Защо е сменен патрона тогава?