Кестеновия човек [bg]

— За дълго ли се върнахте у дома?

— Няколко дни, вероятно. Докато се разберат там.

— Харесва ли ви в Европол?

— Да, там е забавно. И времето е по-добро.

— Вярно ли е, че техният отдел за борба с кибер престъпността наема хакери, които самият той идентифицира?

— Нямам представа, не съм от този отдел… Добре ли е, ако отскоча за малко, когато проверката приключи?

— Да отскочиш?

— Само за час. Трябва да взема ключа за апартамента.

— Няма проблем.

— Благодаря.

— В Хага ли стоите обикновено?

— Да, и където имат нужда от мен.

— И къде, например?

— Различно. Марсилия, Генуа, Амстердам, Лондон…

Хес отново се зае с неподдаващата се опаковка и Тулин предположи, че това ще отнеме доста време. Имаше нещо космополитно в него. Той е един вид пътешественик без багаж. Точно този блясък на столичните градове и далечните земи отдавна изчезна. Ако изобщо го имаше някога.

— И колко време бяхте далеч от дома?

— Близо пет години… Мога ли да се възползвам от това?

Хес извади химикалка от поставката за чаша между седалките, за да се справи с опаковката.

— Пет години?

Тулин се учуди. Повечето от офицерите за връзка, които бе чувала са подписвали двугодишен договор. Някои го удължават за втори мандат. Но никога не е чувала, офицер с неговия профил да е служил на тази длъжност в продължение на пет цели години.

— Времето върви бързо.

— Това заради полицейската реформа ли е?

— Какво точно?

— За това, че си тръгнал. Чух, че мнозина напуснат отдела, защото са недоволни…