Огледален образ [bg]

— Изразът е „когато не е в състояние“, а не „когато го няма“. А аз няма да бъда в „несъстояние“, пък и ти знаеш как гледа Конгресът на операциите ни в чужбина. Ако нещо не е както трябва, мен ще ме викат пред сенатската комисия да давам обяснения. Затова искам да имам възможност да обяснявам нещата, които съм извършил, а не за които съм чел в твоя доклад.

Вирнатият нос на Роджърс, чупен четири пъти по време на баскетболни мачове в колежа, увисна леко.

— Разбирам.

— Но не си съгласен — допълни го Худ.

— Да. Честно казано, аз с удоволствие бих се явил в Конгреса. Бих им показал на онези мухльовци как се управлява с действия, а не с консенсус.

— Точно затова искам аз да се разправям с тях, Майк — каза Худ. — Все пак те ни плащат сметките, нали?

— И затова хора като Оли Норт правят такива работи — намуси се Роджърс. — Обикалят всички координационни комитети на заместник-директорите, онези сукалчета вземат решения по негови препоръки, после не ги изпълняват с месеци, а когато се натуткат, вече е толкова късно и всичко е така объркано, че не си заслужава изобщо да се говори.

Худ като че ли искаше да каже нещо, а Роджърс като че ли беше готов да го изслуша, но двамата само се изгледаха мълчаливо.

— Добре де — намеси се оживено Ан. — Това ни дава възможност да контролираме всички онези напрегнати случаи на освобождаване на единични заложници, които са „зелени“, и „сините“ случаи на повече от един заложници, взети вътре в страната. А „жълтите“ случаи на освобождаване на заложници в чужбина и „червените“, които означават бойна обстановка, остават върху твоите рамене. — Тя затвори корицата на дневника си и като погледна часовника си, се изправи: — Пол, ще изпратиш ли графика си и на нашите компютри?

Худ погледна монитора си. Той натисна Alt/F6 на клавиатурата, после чукна PB/Enter и MP/Enter.

— Готово.

— Чудесно. Нали ще се опиташ да прекараш приятно отпуската си?

Худ кимна. После отново погледна Роджърс:

— Благодаря ти за помощта — каза той, като стана и се ръкува с Роджърс през бюрото. — Ако знаех как, бих ти помогнал, Майк.

— Довиждане след седмица — отговори Роджърс, а после се обърна и излезе от стаята.

— Довиждане. — Ан помаха на Худ с ръка и му се усмихна окуражително. — Не забравяй да ни пишеш… И си почини.

— Ще ти изпратя картичка от Блупърс.

Ан затвори вратата и последва Роджърс по коридора. Тя си проправи път с лакти между колегите и изтича да го настигне зад затворената врата на отдела за събиране на разузнавателна информация.