![Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/4/mzht-ot-sankt-peterburg-bg-download.jpg)
Мъжът от Санкт Петербург [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-038-8
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
— Работата е там — продължи Улрих, — че Англия може да влезе във война с Германия и да накара руснаците да се бият.
Феликс кимна.
Опърпаното момиче каза:
— И няма князете и графовете да умрат, а обикновените руснаци.
Беше права. Във войната щяха да се сражават селяните. Феликс беше прекарал голяма част от живота си сред тези хора. Те бяха корави, груби и ограничени, но щедри до глупост, а спонтанните им пристъпи на веселие показваха какви биха могли да бъдат в едно нормално общество. Техните тревоги бяха за времето, животните, болестите, ражданията и как да надхитрят помешчика. За няколко години, в края на юношеството си, те бяха здрави и силни, усмихваха се, тичаха и флиртуваха; но скоро ставаха прегърбени, посивели, бавни и мрачни. Сега княз Орлов щеше да принуди тези млади хора да се изправят пред оръдията, за да бъдат разкъсани на парчета или осакатени завинаги, без съмнение по много основателни причини, които засягаха международната политика.
Именно заради подобни неща Феликс стана анархист.
— Какво може да се направи? — попита Улрих.
— Трябва да публикуваме тази новина на първа страница на „Бунт“! — заяви дрипавото момиче.
Започнаха да обсъждат как да представят новината. Феликс ги слушаше. Редакторските проблеми не го занимаваха особено. Той разпространяваше списанието, пишеше статии как се правят бомби и тънеше в дълбоко недоволство. В Женева бе станал ужасно цивилизован. Пиеше бира вместо водка, носеше яка и вратовръзка и ходеше на концерти на филхармонията. Работеше в книжарница. Междувременно в Русия кипеше смут. Работниците от нефтодобивната промишленост се сражаваха с казаците, парламентът беше напълно безполезен, а милиони работници вдигаха стачки. Цар Николай Втори беше най-некомпетентният и глупав управник, който изродената аристокрация бе в състояние да произведе. Страната представляваше буре с барут, което чакаше само искрата, а Феликс искаше да бъде тази искра. Но щеше да е фатално да се завърне. Йосиф Сталин се беше върнал и още щом стъпи на руска земя, го изпратиха в Сибир. Тайната полиция познаваше революционерите в изгнание по-добре от тези, които бяха още в родината си. Феликс трябваше да се примири с коравата яка, кожените обувки и обстоятелствата, в които се намираше.
Огледа малката група анархисти: Улрих, печатарят, беше с бяла коса и изцапана с мастило престилка, интелектуалец, който му даваше книги за Прудон2 и Кропоткин3, но и човек на действието, който навремето му бе помогнал да обере банка; Олга, дрипавото момиче, като че ли се беше влюбила във Феликс, докато един ден го видя да чупи ръката на полицай и започна да го отбягва; Вера, разсеяната поетеса; Йевно, студентът по философия, който не спираше да говори за пречистващата вълна от кръв и огън; Ханс, часовникарят, който виждаше в душите на хората, сякаш се взираше в тях през своята лупа; и Пьотър, лишеният от състоянието си граф, автор на великолепни трактати по икономика и вдъхновяващи революционни уводни статии. Те бяха искрени, отрудени хора и всички до един много умни. Феликс съзнаваше колко са важни, защото в Русия беше живял сред отчаяни хора, които търпеливо чакаха контрабандно внесените вестници и памфлети и си ги предаваха от ръка на ръка, докато те не се разпаднеха от четене. И все пак това не беше достатъчно, защото трактатите по икономика не бяха защита срещу куршумите на милицията, а яростните статии не изгаряха дворци.
Улрих тъкмо казваше:
— Тази новина трябва да получи по-широко разпространение, отколкото може да й осигури „Бунт“. Искам всеки селянин в Русия да научи, че Орлов ще ги поведе към една безполезна и кървава война заради нещо, което изобщо не ги засяга.
— Първият проблем е дали ще ни повярват — каза Олга.
— Първият проблем е дали историята е вярна — вметна Феликс.
— Трябва да проверим — отвърна Улрих. — Другарите в Лондон могат да разберат дали Орлов е пристигнал тогава, когато се очаква да пристигне, и дали се е срещнал с хората, с които се очаква да се срещне.
— Не е достатъчно да разпространим новината — рече развълнувано Йевно. — Трябва да ги спрем!
— Как? — попита Улрих и се вгледа в младежа над очилата с телени рамки.
— Орлов трябва да бъде убит — той е предател, изменник на народа си и трябва да бъде екзекутиран.
2
Пиер-Жозеф Прудон (1809–1865) — френски мутуалист, философ и социалист, който първи се нарича „анархист“ и е смятан за един от теоретиците на анархизма. — Б.пр.
3
Пьотър Алексеевич Кропоткин (1842–1921)-руски княз, географ, писател и революционер, теоретик на анархизма. — Б.пр.