Скитникът между звездите
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скитникът между звездите». Краткое содержание книги:
Веднага след публикуването на романа критиката обвинява автора, че вярвал в мистичната теория за «пренасянето на душата», че едва ли не е написал съчинение за спиритизма. Най-добре от нападките се защитава самият Джек Лондон, който в писмо до свой приятел пише: «Обърнете внимание също на шегата, която аз изиграх на философията, показвайки превъзходството на силата на ума над материята и по този начин направих роман, приемлив за привържениците на „християнската наука“, на „новото мислене“ и за милионоте хора в Съединените щати, които днес се интересуват от подобни теории. Разбира се това придава на книгата своеобразен вкус… Ключът към цялата книга е: духът тържествува!»“
А, още нещо. След малко ще ме изведат и ще ме обесят… не, не за убийството на професор Хаскел. За това получих доживотна присъда. Ще ме изведат и ще ме обесят, защото бях намерен за виновен в нападение с телесна повреда. И това не е в тъмничните правилници. То е законно положение и може да се намери в углавното право.
Предполагам че съм разкървавил носа на еди човек. Аз не видях да тече кръв, но е така според показанията. Търсън му беше името. Беше надзирател в Сан Куентин. Тежеше сто и седемдесет фунта и беше в добро здраве. Аз тежах по малко от деветдесет фунта, бях сляп като прилеп от дългия живот на тъмно и бях прекарал толкова дълго между четири тесни стени, че на големи открити пространства ми се завиваше свят. Всъщност моето е било съвсем ясен случай на начална агорафобия, както скоро го научих в деня, когато избягах от единочката и ударих надзирателя Търстън по носа.
Ударих го по носа и го разкървавих, когато ми се изпречи на пътя и се опита да ме хване. И затова ще ме обесят. В законите на щата Калифорния пише, че доживотен затворник като мен, когато удари тъмничен надзирател като Търстън, се осъжда на смърт. Положително кръвотечението от неговия нос не може да епродължило повече от половин час; въпреки всичко аз ще бъда обесен заради това.
И имайте предвид! Този зацон в моя случай е ex post facto3. Той не е бил закон по времето, когато убих професор Хаскел. Бил е гласуван чак след като аз бях осъден на доживотен затвор. И тъкмо това е същественото: моята доживотна присъда ме правеше отговорен според един закон, който още не беше влязъл в сила тогава. И поради моя статус на осъден до живот аз ще бъда обесен за телесна повреда, нанесена на надзирателя Търстън. Това е явно ex post facto и следователно противоконституционно.
Но какво общо има конституцията с утвърдените от конституцията правници, когато те искат да махнат от пътя си известният професор Даръл Стандинг? Нито дори случая с моята езекуция ще може да служи като прецедент. Преди една година, както знае всеки, който чете вестници, точно тука във Фолсъм, обесиха Джейк Опънхаймър за съвсем същото престъпление…само че в неговия случай на телесна повреда той не беше виновен за разкървавяването на носа на надзирател. Той беше наранил един затворник с ножа за хляб, когато затворникът се е мъчил да го отнеме от него.
Странно е всичко това — животът и поведението на хората, и законите, и прплитащите се пътища. Аз пиша тези редове в същата килия в отделението на убийците, в която е бил и Джейк Опънхаймър, преди да го изведат и да му направят това, което ще направят на мен.
Предупредих ви, че имам да пиша за много неща. Сега ще се върна към повествованието си. Директорския съвет на затвора ми прдложи избор: да ме направи отговорнок на библиотеката и да ме освободят от тъкачницата за юта, ако предам несъществуващия динамит; доживотен затвор в единочка, ако откажа да предам несъществуващия динамит.
Дадоха ми двадесет и четири часа в усмирителна риза да го обмисля. След това ме изправиха пред директорския съвет отново. Какво можех да направя? Не можех да ги заведа при динамит, който не съществуваше. Казах им това и те ми казаха, че съм лъжец. Казаха ми, че съм труден случай, че съм опасен човек, морален изрод и най-големия престъпник на века. Казаха ми много други неща, а след това ме отведоха в единочките. Слжиха ме в килия номер едно. В номер пет лежеше Ед Морел. В номер дванадесет лежеше Джейк Опънхаймър. И беше лежал там вече десет години. Ед Морел бе прекарал в килията си само една година. Той излежаваше петдесет годишна присъда. Джеик Опънхаимър беше доживотен. Аз също бях доживотен. Поради това изгледите бяха и тримата да останем там за дълго време. И въпреки това минали са само шест години, а нито един от нас не е в единочка. Джейк Опъхаймър го обесиха. Ед Морел го направиха главен отговорник в Сан Куентин и след това помилваха едва онзи ден. Аз съм тука във Фолсъм и чакам деня, определен съответно от съдията Морган, който ще бъде сетния ми ден.
Глупци! Като че ли могат да задушат моето безсмъртие с нескопосаното им приспособление от въже и бесилка! Аз ще тъпча и ще тъпча пак — О! — безброй пъти тази хубава земя. И ще я тъпча в плът, ще бъда княз и селянин, слуга и глупец, ще седя на високо място и ще пъшкам, тъпкан от господари.
3
„като се изхожда от станалото по-късно“