Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
Всъщност нямах реална причина да се съмнявам в старата дама. От друга страна, не виждах и нито една причина да й се доверя.
— Дръмънд — подвикна Ендърс, — навъртате ми минути.
Изкашлях се и приближих телефона до ухото си.
— Извинявай за забавянето. Тъкмо убивах международен терорист. — Мълчание. — Удуших го с голи ръце. Здравата се измъчи, горкият. Сигурен бях, че ще ти хареса.
Тя не отговори, макар да я чух да въздъхва. Мразя жените да правят така.
След дълга пауза подхвърлих:
— Дали пък да не проведа разговора със себе си? Поне отговорите ще ми харесат.
Този път тя отговори грубо:
— Не ми е до смях, Дръмънд. Знаеш ли най-непростимия грях в нашия занаят?
Усетих, че иска сама да си отговори, затова премълчах.
— Ти току-що си провали прикритието — каза тя. — Едва ли трябва да ти напомням, че ЦРУ няма законното право да разследва убийства в страната. Ако онзи при теб реши да се разпищи…
— Благодаря. Юрист съм. Разбирам.
— Тъй ли? Е… Cucullus non facit monachum.
В превод: качулката не прави монаха. Много ме заболя.
— Слушай, Филис…
— Не, ти слушай, аз ще говоря. Извини се на детектива. Целуни му зад… дупето, ако трябва, после изчезвай. Обещах му да си тръгнеш веднага.
Пак се озърнах към куфарчето под леглото. Биан Тран проследи погледа ми и се усмихна. Трябваше да изравня резултата и знаех точно как да стане.
Уведомих Филис, а покрай нея и Ендърс, и Тран, които бяха невъзпитани и подслушваха:
— Разбира се. Само ще му кажа, че си променила решението си.
— Че… какво?
— Проблеми?… Не… Детектив Ендърс ми се вижда надарен със здрав разум…
— Не ми обяснявай. Казах ти…
— Усложнения? Само едно. Обади се в кабинета на военния министър.
— Дръмънд, ти слушаш ли…
— Точно така — какво търси служител на военната полиция в цивилна жилищна сграда, извън своята юрисдикция? Къде си навира носа?
Ендърс усети, че нещо не е наред, и взе да гледа Тран с лека досада. Тя пък, незнайно защо, престана да се усмихва. Дори ми се стори раздразнена.
Също тъй раздразнена, Филис говореше:
— Дръмънд, ти си се побъркал. Най-малко бихме желали…
— Кажи на Джим… имам предвид директора… кажи му, че ще го обсъдим, като се върна.
Изключих телефона и го върнах на Ендърс, който ме гледаше с наченки на уважение.
Майор Тран също ме гледаше. Вероятно се питаше как и къде ще прекара остатъка от деня.
— Трябва да си поговорим — предложи тя с нотка на уплаха в гласа. — Насаме.
— Какво става тук? — властно попита Ендърс.
Завъртях се към него.
— Имайте предвид, че убитият е служител от Пентагона. Работил е в строго секретна служба и в куфарчето му може да има засекретени материали. Подозирам, че майорът е тук по тази причина. — Изгледах Тран втренчено и добавих: — Лично аз съм тук именно затова.
— Защо не го казахте от самото начало?
— Ние от ЦРУ винаги лъжем.
Той сметна това за смешно и се изкиска. Казах му:
— Не пипайте куфарчето, докато с Тран не си изясним отношенията.
Двамата с нея прекосихме хола, минахме през плъзгащата се стъклена врата и излязохме на балкона. Той беше тесен и къс, не повече от метър и двайсет, тъй че се озовахме само на педя един от друг. Под нас движението по Глийб Роуд бе задръстено както винаги и аз си представих как приживе Клиф Даниълс е стоял на нашето място с коктейл в ръка, може би наблюдавайки гъмжилото долу и размишлявайки над злополучните обстоятелства, които са го заставили да посегне на живота си. Самоубийството рядко е спонтанна постъпка и аз се запитах каква ли смес от страдания и болести е убедила Клиф да се оттегли от генетичния фонд.
А можеше и да се окаже, че Клиф изобщо не е водил този вътрешен разговор; може би някой друг бе направил избора вместо него.
Няколко секунди мълчахме. Тран стоеше със скръстени ръце, взряна в купестите облаци в далечината, които не изглеждаха чак толкова интересни. Макар разговорът да бе нейна идея, тя ме заставяше да направя първия ход.
За да започнем в подходящия тон, аз подхвърлих:
— Ти ме накисна.
— И какво очакваш да ти кажа сега?
— Може би „извинявай“?
— Гледай си работата.
— И така става — усмихнах се аз.
— Добре де… извинявай. Виж какво, Шон…