Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Сигма я следеше повече от година. Местоположението й бе отбелязано от малък червен триъгълник на монитора. Сега той светеше в центъра на сателитната карта на Венеция. Сградите, криволичещите улици и лъкатушещите канали бяха детайлно изобразени в сиво, виждаха се дори уловените в кадъра миниатюрни гондоли. Часът беше показан в ъгъла на монитора, наред с приблизителните координати на убийцата:
10:52:45 GMT OCT 9
LAT 41° 52′ 56.97″ N
LONG 12° 29′ 5.19″ E
— От колко време е във Венеция? — попита Грей.
— Повече от месец.
Пейнтър уморено прокара пръсти през косата си и присви подозрително очи. Изглеждаше изтощен. Годината не бе лека за директора. Беше блед от постоянното киснене в кабинети и по срещи и наполовина индианският му произход си личеше единствено по гранитните черти на лицето му и белия кичур, подобен на затъкнато перо в иначе черната му коса.
Грей се вгледа в картата.
— Знаем ли къде е отседнала?
Пейнтър поклати глава.
— Някъде в Санта Кроче. Това е един от най-старите квартали на Венеция, не е много популярен сред туристите. Лабиринт от мостове, алеи и канали. Човек лесно може да се скрие на подобно място.
Монк седна малко настрани от двамата и почна да наглася връзката на изкуствената си ръка.
— И защо й е на Сейчан да се завре не другаде, а именно в този град?
Грей погледна ъгъла на екрана. Там се виждаше снимка на убийцата, жена под трийсетте. Беше от смесен произход — виетнамски и европейски, най-вероятно френски, ако можеше да се съди по смуглата кожа, деликатните черти и пълните устни. Когато я срещна за първи път преди три години, тя едва не го уби с изстрел от упор в гърдите. Дори сега си я представяше със същото черно поло и си спомни как дрехата обгръщаше гъвкавото й тяло и загатваше за якостта и мекотата на онова, което се криеше отдолу.
Спомни си и последната им среща. Беше заловена и задържана от военните, лошо ранена и възстановяваща се от коремна операция. Тогава Грей й бе помогнал да се измъкне — беше й длъжник, задето бе спасила живота му. Но свободата й си имаше цена.
По време на операцията шефът на Грей нареди да имплантират в корема й пасивно полимерно проследяващо устройство. Това бе условието за освобождаването й, допълнителна застраховка, че ще могат да следят местоположението и действията й. Беше твърде важна, за да я пуснат просто така, имаше твърде тесни връзки с тайната терористична мрежа, известна като Гилдията. Никой нямаше представа кои са истинските кукловоди на тази организация; знаеше се само, че тя е здраво вкопана и има филизи и корени по целия свят.
Сейчан твърдеше, че е двоен агент, чиято задача била да проникне в Гилдията и да открие кои са онези, които я ръководят. Но не предложи никакви доказателства в подкрепа на думите си. Грей се бе престорил, че я оставя да избяга, но си замълча за имплантирания датчик. Устройството даваше възможност на американските разузнавателни служби да научат повече за Гилдията.
Грей обаче подозираше, че решението й да се установи във Венеция няма нищо общо с организацията. Усети върху себе си погледа на Пейнтър Кроу, сякаш директорът чакаше някакъв отговор от него. Лицето му бе безстрастно, но проблясването в сините му като лед очи издаваше, че това е изпитание.
— Връща се на местопрестъплението — каза Грей и се поизправи в стола си.
— Какво? — не разбра Монк.
Грей кимна към картата.
— В Санта Кроче се намират някои от най-старите части на Венецианския университет. Преди две години тя уби един музеен уредник, който бе свързан с въпросния университет. Видя му сметката най-хладнокръвно. Каза, че трябвало да го направи, за да защити семейството му. Жена му и дъщеря му.
Пейнтър потвърди думите му.
— Детето и майката наистина живеят в този район. Имаме наши хора на място, опитват се да определят точното й местоположение. Датчикът обаче е пасивен. Максималната му точност е пет квадратни километра. Държим семейството на уредника под наблюдение в случай, че Сейчан се появи. Доста хора я търсят, така че несъмнено се спотайва. Най-вероятно е дегизирана.
Грей си спомни напрежението на лицето й, когато се беше опитала да оправдае хладнокръвното убийство на уредника. Нищо чудно не Гилдията, а чувството за вина да я бе накарало да се върне във Венеция. Но с каква цел? Ами ако грешеше? Ами ако всичко това бе някакъв изкусен номер? Сейчан беше блестящ ум и отличен стратег.
Впери поглед в екрана.
В тази работа имаше нещо нередно.
— Защо чак сега ми показваш това? — попита Грей. Сигма следеше Сейчан повече от година, така че каква беше причината изведнъж да го извикат спешно в централата?