Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Рейчъл потръпна.
По принцип не беше суеверна, но вуйчо й бе така близко до смъртта… Ами ако го изгубеше?
Искаше й се да избяга, но погледът й се задържа върху ужасната статуя, символизираща смъртта. И изведнъж си спомни. Заля я ледена вълна и по гърба й полазиха тръпки.
Смърт.
Промълви на глас думата, която беше повтарял Вигор в делириума си.
— Morte.
Заразглежда бронзовата статуя над гроба. Ами ако Вигор се беше опитвал да им каже нещо? Нещо, което е знаел?
Забързано заобиколи оградения участък и отиде в другия край на апсидата. Повдигна се на пръсти, за да разгледа статуята по-добре, но въпреки внимателното си взиране едва не го пропусна. Кафявата каишка беше с цвета на стария бронз.
Рейчъл си сложи латексови ръкавици и се качи на ръба на гроба. Хвана каишката, откачи малката чантичка, скрита зад кокалестата длан на Мрачния жътвар, и слезе с плячката си. Имаше ли някакво значение находката й? Или беше някакъв дар, оставен от богомолец или турист?
Забеляза гравирания върху кожата знак. Не й говореше нищо. Груба спирала, подобна на някакъв магически амулет.
Разочаровано обърна малката чантичка и дъхът й замря, когато видя какво е изобразено от другата й страна.
Кръг, пресечен от кръст.
И преди беше виждала този знак.
В съдебномедицинския доклад за отец Марко Джовани.
Същият символ бе жигосан на челото на мъртвия свещеник. Несъмнено бе важен, но какво означаваше?
Знаеше къде може да потърси отговор. Отвори чантичката и изсипа съдържанието й в шепата си. Погледна единствения предмет и се намръщи неразбиращо. Приличаше на малка почерняла вейка. Приближи я към очите си… и веднага откри грешката си.
Вейката си имаше нокът.
От ужас едва не я изпусна.
Това в шепата й не беше вейка.
А човешки пръст.
14:55
Вашингтон, окръг Колумбия
Пейнтър седеше зад бюрото в кабинета без прозорци и въртеше аспирина между дланите си. Тъпата болка се беше загнездила зад очите му и предвещаваше нов пристъп на мигрена. Той раздруса шишенцето и му се прииска да имаше нещо по-силно, за предпочитане преглътнато със солидна доза малцово уиски.
Беше готов да размени всичко това и за един хубав масаж от приятелката си. За съжаление Лиза беше заминала за Западния бряг на гости на брат си, който катереше скали в Йосемит. Щеше да се върне чак след седмица. Оставен на самотек, Пейнтър трябваше да се задоволи с „Байер Екстра“.
През последния час се занимаваше с анализ на данни и доклади, повечето от които все още стояха отворени на огромните течнокристални монитори по стените. Погледна един екран и за хиляден път му се прииска кабинетът му да имаше истински прозорец. Може би се дължеше на факта, че бе наполовина индианец Машантукет, но имаше нужда от поне малка връзка със синьото небе, дърветата и простите ритми на обикновения живот.
Но на това не му беше писано да се случи.
Кабинетът му, заедно с останалата част от щабквартирата на Сигма, беше погребан под замъка Смитсониън в Националния мол. Тайната централа заемаше старите бомбоубежища от времето на Втората световна война. Мястото беше подбрано заради удобния достъп до коридорите на властта, както и поради близостта си с множеството изследователски лаборатории на едноименния институт.
В момента Пейнтър бе готов да даде всичко за един-единствен прозорец. Въпреки това щабквартирата бе негов дом през последните няколко години и той бдеше много ревностно над нея. Сигма все още се възстановяваше от миналогодишното нападение. Пораженията бяха много по-сериозни от обгорените стени и съсипаното оборудване. Вашингтонската политика представляваше сложна плетеница от влияние, амбиции и заклети вражди. Слабите биваха разкъсвани от силните. И честно или не, нападението бе накърнило авторитета на Сигма пред различните служби.
Като капак на всичко, Пейнтър подозираше, че истинският мозък зад атаката все още е на свобода. Човекът, който водеше нападението — шеф на отдел от Агенцията за военно разузнаване — беше сметнат за кривнал от правия път агент, но Пейнтър не беше толкова сигурен. За да извърши подобна атака, зад гърба му несъмнено трябваше да стои някой — някой, заровен още по-дълбоко в мрежата на политиците.