По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
— Каква поразителна гледка!
— Хубаво място — съгласи се Парнъл. — Надявам се, че и Уайлд е оценил красотата на околния пейзаж, макар през последните петнайсет години да е имал възможност да гледа само него. — Той се засмя гръмогласно и Виктория го стрелна с поглед. — Хайде, Вики — рече той и се намръщи, — усмихни се!
Точно в този миг се разнесе див рев. Обзета от ужас, Виктория се обърна. Огромна черна мечка се беше изправила на задните си крака на не повече от трийсетина метра. Докато Парнъл се прицелваше с пушката си, Виктория забеляза две мечета, които си играеха около едно дърво.
— Не стреляй! Това е женска с малките си — предупреди го тя. — Хайде да се махаме.
Те бавно заотстъпваха, като очакваха всеки момент мечката да се втурне след тях. За щастие, животното остана на мястото си. Щом се скриха в гората, далече от погледа на мечото семейство, Виктория седна на един пън, за да се поуспокои. Сърцето й биеше до пръсване.
— Боже Господи! Не съм била толкова близо до диво животно от години.
— Да, а я си представи тази мечка да се стовари отгоре ти. Точно така беше, когато Уайлд скочи върху мен.
— Казваш го така, сякаш е висок три метра. Той е човек, Стив!
— Не, той е звяр, скъпа. И преди всичко да е свършило, ти ще се съгласиш с мен. Всичките ти социалнопсихологически концепции са много хуманни, но ако Уайлд е толкова нетърпелив да ти смъкне дрехите, колкото предполагам, ще бъдеш ужасно благодарна, че взех пушката си.
— Хрумвало ли ти е някога, че Джаред не е самотен сексманиак, какъвто май ще се окажеш ти, Стив?
Той я погледна презрително.
— По-добре си пожелай да не ти се случва, Вики.
Тя реши да не продължава спора. Определено не й допадаше насоката на разговора. След като изчакаха десетина минути, за да дадат време на мечките да се отдалечат, продължиха изкачването си. Теренът ставаше все по-неравен и добре, че Виктория имаше поне малко тренинг сред природата. Скоро стигнаха падината, където отново седнаха да починат.
Брегът на потока беше покрит със сняг и водата не се движеше толкова буйно. Земята беше замръзнала, освен в участъците, огрени от слънцето. Продължиха напред много по-спокойно, защото багажът им не тежеше толкова, колкото при изкачването на склона.
— Мисля да лагеруваме някъде тук — каза Парнъл. — На около два километра нагоре по течението има поляна. Ако застанеш по средата, Уайлд би могъл да те види, от който и да е хребет наоколо. Не знам колко е добре със зрението, но щом разбере, че си жена, ще дотърчи веднага.
Мисълта, че Стив Парнъл може да се окаже прав, я изнервяше. Докато бяха във вилата, се чувстваше много по-уверена в способността си да се справи с Джаред Уайлд. Тук, в пустошта, самоувереността й се бе изпарила.
Може би той преувеличаваше. Все пак Джаред беше човешко същество. Не беше живял винаги в пущинака. Бе завършил гимназия. Бе имал сериозна връзка с момиче. Вярно, че е бил много млад, когато е потърсил убежище в планината, но е бил достатъчно зрял, щом е възнамерявал да се жени. Проблемът бе, че е оставил след себе си истинска бъркотия. Или защото е бил прекалено уплашен, или защото е бил отчужден от хората, за да се справи с положението.
— Умори ли се?
— Всичко е наред — задъхано отговори Виктория.
— Справяш се по-добре, отколкото очаквах — ухили се покровителствено Парнъл.
— Казах ти, че не съм някое разглезено момиче.
— Е, нека видим как ще се справиш, когато се стъмни и знаеш, че старият Уайлд те наблюдава, стаен някъде в храсталака.
— Говориш като дете, което разказва приказка на ужасите, Стив. Няма смисъл да се опитваш да ме уплашиш.
— Не се безпокой, скъпа. Ако се страхуваш, винаги можеш да припълзиш в моя спален чувал. Там ще си в безопасност. — Смехът му отекна в гората.
— Не си го и помисляй! Помни, че имаме сделка!
— Да, знам. Ти си шефът. Може би ще си спомниш за мен и моята пушка, когато се изправиш срещу онзи дивак.
Виктория въздъхна раздразнено, сигурна, че никак няма да й е лесно с Парнъл. Слава Богу, че настоя да не взема алкохол. Колкото по-дълго останеше трезвен, толкова по-лесно щеше да й бъде да го контролира. Но един вътрешен глас й нашепваше, че все още може да се върне в Едгър.
След още двайсет минута стигнаха поляната. Парнъл беше прав. Имаше видимост отвсякъде.
Мъжът остави багажа и се огледа.
— Много лошо, че не е сезонът на банските костюми. Можеш да подлудиш онзи негодник…
— Нека да не прекаляваме — прекъсна го тя рязко. — Знаеш, че не съм негов тип.