Пространно житие на Константин-Кирил
- Автор: Охридски Климент
- Язык: болгарский
- Переводчик: Хр Кодов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пространно житие на Константин-Кирил». Краткое содержание книги:
В Херсон, като вечеряха с архиепископа, философът му рече: „Благослови ме, отче, както би ме благословил баща ми.“ Когато някои го запитаха насаме: „Защо направи това?“, философът отговори: „Наистина, той утре ще се пресели от нас при Бога и ще ни напусне.“ Така и стана: думите му се сбъднаха.
Във фулското племе имаше един голям дъб, сраснал с череша, под който извършваха обреди. Наричаха го с името Александър и не позволяваха на жени да пристъпват нито към него, нито към обредите. Като чу за това, философът не се помая да отиде при тях и като застана сред тях, рече им: „Елините са отишли във вечна мъка, задето са се кланяли като на Бог на небето и на земята — такива велики и добри творения; а вие, които се кланяте на такава нищожна вещ като това дърво, което е предназначено за огъня, как ще се избавите от вечния огън?“ Те отговориха: „Ние не сме почнали да вършим това отсега, а сме го приели от нашите бащи; от това дърво ние намираме [изпълнение на] всички наши молитви — особено за дъжд и за много други неща. И как ние ще направим това [т.е. да отсечем дървото], което никой нивга не е дръзвал да направи? Ако някой дръзне да направи това, ще го сполети смърт, а ние няма вече да видим дъжд докрай.“ Философът им отвърна: „Бог говори за вас в Писанието, а вие защо се отвръщате от него? Исайя възвестява от божие име, думайки: «Ето, аз идвам да събера всички племена и всички народи и те ще дойдат и ще видят славата ми. И ще туря на тях белег, и от спасените измежду тях ще пратя сред народите — в Тарсис и във Фуд, и в Луд, и в Мосох, и в Товел, и в Елада, и в далечните острови, които не са слушали за моето име; и те ще възвестят сред народите моята слава, казва Господ вседържител.» И още: «Ето, аз ще пратя рибари и много ловци и те ще ви изловят от хълмовете и от каменните скали.» Тъй че, братя, познайте Бога, който ви е създал. Това е благовестието на новия божи завет, в който сте се кръстили.“
И тъй, като ги убеди с благи думи, накара ги да отсекат дървото и да го изгорят. Старейшината им, като се поклони, отиде и целуна светото евангелие. Така направиха всички. И като взеха от философа бели свещи, пеейки, отидоха при дървото. [Философът] взе секирата и като удари тридесет и три пъти, заповяда на всички да секат, да го изкоренят и да го изгорят. И още същата нощ дойде от Бога дъжд и напои земята. Те с голяма радост възхвалиха Бога, а Бог се зарадва много на това.
А философът си отиде в Цариград и след като се яви при царя, остана да живее в безмълвие при църквата на светите апостоли, молейки се на Бога.
В църквата „Света София“ имаше един потир със скъпоценни камъни, върху който имаше стихове, написани с еврейски и самаритански букви, които никой не можеше нито да прочете, нито да обясни. Философът взе, прочете ги и ги разясни. Първият стих гласеше тъй: „Чашо моя, чашо моя, пророкувай, докато звездата [изгрее]; бъди за питие на Господа първородния, който бди нощя.“ След това вторият стих: „Направена от друго дърво за вкусване на Господа; пий и се опивай с радост и възкликни «Алилуя»“. И след това третият стих: „Ето, князът [иде] и целият събор ще види неговата слава и сред тях цар Давид.“ А след това беше написано числото деветстотин и девет. Философът, като пресметна подробно, намери, че от дванадесетата година на Соломоновото царуване до Рождество Христово има деветстотин и девет години. Тъй че това е пророчество за Христа.
Докато философът се радваше в Бога, появи се друга задача и друг труд — не по-малък от предишните. Моравският княз Ростислав по божие внушение направи съвет със своите князе и с моравците и изпрати [пратеници] при цар Михаила с тия думи: „Нашият народ се отметна от езичеството и държи християнския закон, но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни.“
Царят свика съвет, повика Константин философа и като го накара да изслуша тази молба, рече му: „Зная, философе, че си уморен; но потребно е ти да отидеш там, защото никой друг не може да свърши тази работа като тебе.“ Философът отговори: „Макар че съм уморен и болен тялом, аз с радост ще отида там, стига само да имат писменост на своя език.“ А царят му рече: „И дядо ми, и баща ми, и мнозина други са търсили такова нещо, но не са намерили; как мога аз да го намеря?“ Философът рече: „Кой може тогава да пише думите си на вода и да си спечели име на еретик?“ А царят заедно с вуйчо си Варда му отговориха: „Ако ти поискаш, това може да ти го даде Бог, който дава на всички ония, които се молят без съмнение, и отваря на ония, които чукат.“