Законът на Устър

— Лельо Далия, това е изнудване!

— Да, нали? — усмихна се тя сладко и се изнесе от апартамента.

Седнах обратно на масата и мрачно изядох парче изстинал бекон. Влезе Джийвс.

— Куфарите са готови, сър.

— Много добре, Джийвс. Тогава да тръгваме.

Кълна се във всичко свято, Джийвс — заговорих аз и наруших мълчанието, продължило сто и трийсет километра, — и преди съм затъвал до шия в нечистотии, но този път надминах дори себе си.

Носехме се с двуместната ми кола към Тотли Тауърс — аз карах, а Джийвс седеше чинно до мен. Куфарите бяха в багажника. Тръгнахме към единайсет и половина и сега мекият следобед клонеше към най-приятната си част. Беше прозрачен, слънчев, приветлив ден, пропит от благоухания, и при по-различни обстоятелства без съмнение щях да съм във върхова форма — да бъбря весело, да махам любезно на трудовото селячество и дори да тананикам.

Но за съжаление обстоятелствата бяха всичко друго освен благоприятни и на устните ми нямаше и помен от песен. Колкото повече си представях какво чие чака в проклетото имение, към което се носех неумолимо, толкова повече ми идеше да спра времето и да изчакам в небитието всичко да се размине.

— Да, надминах себе си — повторих аз.

— Моля, сър?

Аз се намръщих. Отново проявяваше професионалната си дискретност, само че сега не му беше времето за подобна префърцуненост.

— Не се прави, че не знаеш за какво става дума, Джийвс — хладно реагирах аз. — По време на разговора с леля Далия ти беше в съседната стая, а премъдростите й са кънтели чак до Пикадили.

Той свали маската.

— Е, да, сър, длъжен съм да призная, че схванах същността на въпроса.

— Много добре. Съгласен ли си, че положението смърди?

— Положително може да се твърди, че над делата ви е надвиснала тежка криза, сър.

Продължих да карам замислено.

— Джийвс, ако трябваше да изживея живота си отново, бих избрал да го започна като кръгло сираче по отношение на лелите. В Турция ли връзваха лелите в чували и ги изхвърляха в Босфора?

— Доколкото ми е известно, така са постъпвали с одалиските, сър, не с лелите.

— А защо не и с тях? Виж само какви неприятности носят на човека. Казвам ти, Джийвс, и ти разрешавам да ме цитираш: зад всеки клет, невинен и безобиден нещастник, накиснат в някоя воняща каша, стои по една леля и при внимателно проучване ще се окаже, че тя го е бутнала вътре.

— В твърдението ви има известна доза истина, сър.

— И няма защо да ме убеждаваш, че съществуват добри и лоши лели. Дълбоко в сърцето си всички са еднакви. Погледни само тази Далия, Джийвс. Винаги съм я смятал за най-железния човек, ругал някога лисиците, задето преследват зайците. И изведнъж се стоварва на главата ми изневиделица и ми хързулва подобна задача. Ако трябва да се задигне полицейски шлем — Устър е насреща. Познаваме и Устър, набедения крадец на куфари. Но точно тази ли леля трябваше да представи пред света един Устър, който гостува по домовете на пенсионирани съдии и докато нагъва от хляба и солта им, задига любимите им сметаниери. Пфу! — възкликнах аз, защото нервите ми бяха крайно опънати.