Чичо Фред през пролетта

Лорд Икнъм кимна.

— Да, сега, като го спомена, се сещам за думите й по твой адрес, в смисъл, че си гнусен плужек. Емоционално момиче.

— Да.

— Но не мога да разбера патърдията, която вдига. Всеки знае, че развален годеж не значи нищо. Леля ти разваля нашия шест пъти, преди да ме направи най-щастливия човек на света. Бог да я благослови! Най-милата, най-преданата жена, която някога съм имал. Надявам се майка й да се съвземе бързо и тя да се върне при мен час по-скоро. Но не прекалено скоро. Знаеш ли, Понго, много е странно, че детективът, нает от Хорас да преследва Валерия с хрътки по леда, се оказа старият Пот. Викахме му Пот Горчицата. Познавам го от години.

— Да, той ми каза. Ти си му помогнал да започне да детективства.

— Точно така. Разностранен талант е Горчицата. Малко са нещата, с които не се е занимавал навремето. Струва ми се, че веднъж дори игра на сцената. След това стана букмейкър на Силвър Ринг. После отвори клуб. А подозирам също, че е развенчан иконом. Въпреки това Майката Природа го е предвидила да бъде измамник. Нещо, което между другото съм мечтал да опитам цял живот, но, така или иначе, не ми се е падал сгоден случай.

— Каква глупост.

— Не е глупост. Не бива да се подиграваш с мечтите на един старец. Всеки път, когато прочета във вестниците за поредната жертва на измама, копнея сам да я опитам, но просто не мога да повярвам, че на света има хора, които биха се хванали. Е, млади Понго, колко?

— Ъ?

— По очите ти познавам, че си дошъл да ме крънкаш. Какво е числото?

Такава непосредствена интелигентност от страна на един чичо би трябвало да зарадва племенника, но Понго си остана мрачен. Сега, когато моментът бе настъпил, вроденият му песимизъм бе надделял.

— Ами, множко е.

— Петарка?

— Малко повече.

— Десет?

— Двеста.

— Две… какво? Как, за Бога, си успял да хлътнеш с толкова?

— Поувлякох се в Линкълн, подведен от съветниците си, а когато се опитах да си ги върна в Хърст Парк, нещата отново се объркаха и в резултат дължа на букмейкър на име Джордж Бъд два стотака. Познаваш ли Джордж Бъд?

— От мое време. Когато бях видна фигура на хиподрума, Джордж Бъд вероятно е ходел прав под масата и си е смукал розовите пръстчета на крачетата.

— Е, вече не ги смуче. Станал е костелив орех. Миналата зима Бинго Литъл имаше вземане-даване с него и когато се опита внимателно да му съобщи, че може би няма да успее да се разплати, тоя Бъд изрази твърда надежда, че ще успее…

— Значи такива са възгледите на съвременния букмейкър? Защото по мое време беше същото.

— … защото, макар да знаел, че суеверието е празна работа, винаги когато някой го завличал с пари, на въпросното лице му се случвали крайно неприятни неща. Било просто съдба. Извикал някаква горила на име Ърб и я размахал пред очите на Бинго. Та вчера Ърб ме намери.

— И какво каза?

— Нищо не каза. Очевидно е от силните, мълчаливи мъже. Само ме погледна и кимна. Тъй че, чичо Фред, ако имаш възможност да ми услужиш…