Опасно съдружие
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно съдружие». Краткое содержание книги:
— Правим всичко, което е по силите ни, госпожо Морланд.
— Не го правите както трябва! Бавите се, би трябвало отдавна вече да сте го измъкнали от… — Млъкна, вцепенена от ужасната мисъл.
След известно време грохотът на двигателите промени ритъма си и сърцето на Ребека бе пронизано от тревога. Видя двамата детективи да се оглеждат за нея и тревогата й премина в паника.
— Какво става? — задавено попита тя.
— Вълнението се усилва и трябва да се направи преоценка на ситуацията — отговори Уолтърс.
— Търсенето не бива да се прекратява! — скочи на крака младата жена.
— Съгласен съм — кимна той. — Но при буря това е почти невъзможно, тъй като става много опасно.
Ребека се втурна към вратата на кабината и изскочи навън. Посрещна я почти непрогледна мъгла. Лицето й побеля, сърцето й попадна в ледените клещи на страха.
— Какво се е случило?
— Преди около пет минути навлязохме в гъста мъгла — отвърна Соловски, която я бе последвала навън и сега се бе облегнала на парапета.
— И?
— Ако мъглата не се разнесе скоро, хеликоптерите ще бъдат принудени да се върнат в базата.
В главата на Ребека нахлу оглушителен рев, тя вдигна ръце и притисна ушите си.
— Това не може да стане, не може!
Другата жена леко докосна ръцете й и промълви:
— Опасно е, госпожо. В такава мъгла лесно може да стане катастрофа.
Към тях се приближи капитанът с посивяло от изтощение лице.
— Госпожо Морланд, от Бреговата охрана току-що ме уведомиха, че прибират хеликоптерите. Те са напълно безполезни в тази мъгла.
— Не! — отчаяно проплака Ребека. — Не го оставяйте там, моля ви! — Ръцете й се вкопчиха в китела на капитана. — Не бива да спират, той ще умре!
— Съжалявам, госпожо. Но никой няма право да рискува живота на пилотите.
Тя се втренчи в лицето му.
— Но корабът може да продължи издирването, нали?
— Страхувам се, че не — поклати глава той, избягвайки да я погледне в очите. — Не можем да рискуваме сигурността на останалите пътници. Катерите на Бреговата охрана ще продължат, а на разсъмване към тях отново ще се присъединят хеликоптерите.
Ребека се извърна към Соловски. Зъбите й тракаха, думите й трудно се разбираха.
— Накарайте тези хора да продължат! Те трябва да продължат!
Детективката погледна капитана и тихо попита:
— Не можем ли да останем още малко в този район?
— Съжалявам, но това е невъзможно.
— Не! — изкрещя Ребека. — Няма да ви позволя! — Нахвърли се върху капитана и заудря с юмруци по гърдите му. От очите й рукнаха сълзи.
Соловски скочи, хвана ръцете й и я повлече обратно към кабината. Стоящите наблизо пътници ги заобиколиха, всеки искаше да каже нещо окуражително на младата жена. Вдигна се невъобразима врява.
В един момент Ребека зърна Брандън Тейлър, изправен между двамата си партньори — Катрин Денисън и Джон Евънс. Хукна към него, в сърцето й проблесна искрица надежда. Брандън беше нещо повече от настойник на Райън, беше му като баща.
— Брандън, хеликоптерите се оттеглят! Моля те, накарай ги да продължат издирването!
Висок и внушителен, с леко прошарени коси на слепоочията, Брандън я гледаше мълчаливо. Лицето му бе прорязано от тревожни бръчки, в очите му се четеше мъка. Изчака я да свърши, после се обърна към служебните лица и им зададе няколко кратки въпроса.
Уморена да слуша едни и същи обяснения, Ребека нетърпеливо сграбчи ръката му.
— Нека наемем свои самолети и хеликоптери!
— Вече опитах — поклати глава той. — Но никой не иска да лети в подобна мъгла. — Прегърна я през раменете и успокоително добави: — Но катерите на Бреговата охрана остават. Опитай се да бъдеш силна, Ребека. Няма да се откажем, обещавам ти. Ще го намерим!
Когато останаха сами, детективите Уолтърс и Соловски уморено се облегнаха на парапета.
— Разговарях и с тримата партньори на Морланд — каза Уолтърс и прелисти бележника си. — Изпълнителният директор Брандън Тейлър каза, че напоследък Морланд е бил раздразнителен и трудно се разговаряло с него.
— А другите кои са?
— Една дама — Катрин Денисън. Според нея тази вечер Морланд здравата си пийнал. Едва се държал на краката си, а очите му били кръвясали.