Целуната от сянката
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
След като и последният новак бе разпределен към съответния морой, Стан повиши глас, за да надвика врявата и да ни подкани да минем към следващия етап, като се опита да подбере и изведе навън съучениците ми. Пробих си път сред тълпата и се промъкнах близо до Дмитрий и Албърта, които за щастие бяха застанали близо един до друг. Разговаряха по някакви административни въпроси и не ме забелязаха веднага.
Когато най-после погледнаха към мен, вдигнах своя пакет и посочих с очи към него.
— Какво е това?
Лицето на Албърта изглеждаше озадачено и леко смутено.
— Това е разпределението ви, госпожице Хатауей — обясни ми Албърта.
— Не — процедих през здраво стиснатите си зъби. — Не е. Това е разпределението на някой друг.
— Никой от вас не може да избира към кого да бъде разпределен — скастри ме тя. — Това се отнася и до разпределението след дипломирането. Нямаш правото да подбираш кого ще охраняваш единствено според прищевките и настроенията си. Нито сега по време на практиката, нито след дипломирането.
— Но нали след дипломирането си трябва да бъда пазител на Лиса! — възкликнах. — Всички го знаят. Очакваше се и сега, през практиката, да бъда с нея.
— Зная, че се обмисля да бъдете заедно след дипломирането, но не ми е известно да съществуват задължителни предписания, които да гарантират, че ще бъдеш прикрепена към нея или към когото и да било друг в Академията. Затова ще поемеш този, към когото си разпределена.
— Кристиан? — Захвърлих плика си на пода. — Трябва да сте се смахнали, ако смятате, че ще го охранявам!
— Роуз! — изрече строго Дмитрий, който най-после се включи в разговора. Гласът му бе толкова остър и рязък, че потрепнах и за секунда забравих какво исках да кажа. — Нарушаваш реда. Нямаш право да говориш така на инструкторите си.
Мразех да ме мъмрят. Особено Дмитрий. Но най-вече мразех да ме мъмри, когато имаше право. Ала нищо не можех да сторя. Бях прекалено разгневена, пък и недоспиването ми се отразяваше. Нервите ми бяха опънати докрай и внезапно се оказа, че ме дразнят дори най-дребните неща. А важни проблеми като този? Направо бяха непоносими.
— Извинете — промърморих крайно неохотно. — Но това е глупаво. Почти толкова глупаво, колкото и да не ни допускате до съдебния процес срещу Виктор Дашков.
Албърта примигна от изненада.
— Откъде знаеш… не, няма значение. Ще говорим за това по-късно. Това е разпределението ти и трябва да се примириш.
Внезапно заговори Еди, неусетно приближил се към мен, с тон, преливащ от разбиране:
— Вижте… аз няма да възразя… можем да се разменим.
Албърта бавно отмести студения си поглед от мен към него.
— Не, със сигурност не можете. Василиса Драгомир остава твоето разпределение. — Отново извърна очи към мен. — А Кристиан Озера ще е твоето. Край на споровете.
— Глупаво е! — повторих. — Защо да си губя времето с Кристиан? Лиса е тази, с която ще бъда, след като се дипломирам. Ако искате да си върша добре работата, трябва да практикувам, като пазя именно нея.
— Няма да имаш проблем да се справиш добре като неин пазител — каза Дмитрий. — Защото я познаваш. И заради връзката ви. Но един ден може да ти се наложи да пазиш друг морой. Трябва да се научиш как се охранява личност, с която нямаш абсолютно никакъв опит.
— Имам опит с Кристиан — промърморих. — И точно това е проблемът. Мразя го. — Е, всъщност доста преувеличих. Истина бе, че Кристиан ме дразнеше, ала всъщност не го мразех. Както вече споменах, много неща се промениха, откакто заедно с него се борихме със стригоите. Отново имах чувството, че липсата на сън и всеобщото ми раздразнение напоследък ме подтикват да преувеличавам всичко.
— Толкова по-добре — заключи Албърта. — Не може всеки, когото защитаваш, да бъде твой приятел или приятелка. Трябва да научиш този урок.