Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Често по цял ден не ям, само пуша като комин — допълни Евелин. — Много е нездравословно за една жена да гони кариера. Особено ако има намерение да роди дете. Имам предвид, как да забременея, когато прекарвам „плодовитото“ си време на работното си място или на някой панаир в Лондон?
— Абе може, ама не от Оливер — измърмори Щефан под носа си, но изглежда никой, освен мен не го чу.
— И това е вярно — намеси се Катинка. — Въпреки че за мен е достатъчно само да ме погледнат малко по-настойчивичко и вече съм бременна, нали така Еби? И няма значение колко неща имам да върша…
— Да, но… — започнах аз, но замълчах.
Свекър ми се изкашля, но явно и той не знаеше какво да каже.
— Пробваме вече от една година — започна Оливер. — Въпреки че и двамата сме здрави, не се получава. Гинеколожката ни каза, че е от стреса.
— Затова и напуснах — поясни Евелин.
— Да, но — намесих се аз — така завинаги си загубила хубавата си работа във фирмата. Не е ли било възможно да започнеш на някоя по-спокойна позиция? Например на непълен работен ден. Искам да кажа, че така не ти се полага дори и отпуск по майчинство…
Евелин си играеше с табакерата.
— Е, не обичам да правя половинчати неща. Не мога да гледам как някой друг върши моята работа. Не, това не е за мене. Но когато детето поотрасне малко, отново ще започна работа, много ясно.
— Това не може да е истина! — Фриц най-накрая възвърна говора си. — Кажи ми как, по дяволите, ще се грижиш за жена и дете с твоята жалка заплата, Оливер? И как, за Бога, ще си плащате месечните вноски за луксозното возило и за префърцуненото шики-мики-пентхаус-жилище5?
— Не те разбирам, татко. През цялото време хленчиш, че все още нямаме деца, и сега, когато се опитваме да направим нещо по въпроса, ти пак си недоволен?
Лицето на Фриц стана тъмночервено от ярост.
— Винаги съм казвал, че тези ваши излишни инвестиции в лукс някой ден ще ви счупят главата. Човек не може да си позволи да има деца, когато е затънал до гуша в дългове! Предупреждавах ви!
Да, да, така беше.
— А сега изведнъж допълзявате тук, за да ме молите за пари! — допълни яростно той.
В зимната градина се чу възмутено колективно поемане на въздух. Е, това минаваше вече всякакви граници. Сякаш някой някога би се осмелил да го помоли за пари!!! Или изобщо за каквото и да било. Него, човекът, който имаше навика да подарява на децата си чорапи за рождените им дни. За по-евтино купуваше опаковка от по три чифта и след това я разпределяше по един чифт за синовете и за зетя. А за Коледа поднасяше на всеки по часовник, от тези, които му подаряваха на бензиностанцията за натрупани трийсет бонус точки.
Оливер изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне в сълзи. Но тогава изведнъж проговори с много хладен тон:
— Не се притеснявай, ще се оправим и сами.
Само че въпросът беше как? Пентхаус-апартаментът, който миналата година си купиха с Евелин в града, излезе също толкова скъпо, колкото и нашата градина. Същите пари, както за нашите четиринайсет хиляди квадратни метра, само че за сто и четирийсет. Според мен ние бяхме направили по-добрата инвестиция. Но Фриц смяташе, че и двете са еднакво малоумни.
— В изчисленията, мой скъпи синко, винаги си бил пълен некадърник — каза той и впери в Оливер пронизващ поглед. — Ако женичката ти престане и занапред да изкарва мангизи, много скоро ще ви вземат имуществото. Това ти е ясно, нали?
— Каквото и да прави човек, не може да ти угоди — опита се да отговори Оливер, но Фриц продължаваше да нарежда.
— Ти смяташ, че аз трябва да стоя и да гледам как съсипвате живота си? Как просто отивате по дяволите? Устата ми пресъхна да говоря, но никой не ме слуша. Оставих ви да правите грешки, Бог ми е свидетел, защото сте зрели хора. Оставих нещастието ви да ви отваря очите. Наблюдавах внимателно всяка ваша грешна стъпка, но сега вече казвам „край“. Вземам нещата в свои ръце.
След този изблик последва тишина, изпълнена с изумление. Понадигнах се. Такъв обрат традиционната семейна разправия още не беше вземала.
— Какво пък трябва да означава това? — най-накрая попита Оливер.
— Това значи, че веселбата свърши — каза Фриц, от което нещата не ни станаха много по-ясни.
— И какво точно искаш да кажеш? — попита Щефан.
Страх и надежда се преплитаха в гласа му.
Фриц се изкашля.
— Всичките тези години не ви давах пари, защото знаех, че с тях ще натворите само глупости. И защото съм на мнение, че истинските мъже трябва да се оправят сами. Но сега мисля, че при определени условия съм готов да променя мнението си. Приемам, че всички вие бихте имали нужда от парите ми. Нали?
5
Пентхаус — много скъп апартамент на последен етаж с прекрасна гледка. — Б.р.