Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Напълно си прав, Тил — отговори Катинка.
— Дяволски правилно — измърмори Евелин.
— Деца, отидете да се полюшкате — заповяда Фриц раздразнено.
Не искаше никой да му се пречка, докато ругаеше, псуваше и обиждаше, което имаше намерение да прави поне още половин час. След това по традиция щяхме да продължим да пием кафе, щяхме да обсъдим времето и най-накрая щяхме да си тръгнем. И така чак до следващата неделя. Но както казах, човек свиква с всичко. Вече забелязвате, че в това семейство не всичко е наред. Понякога имах чувството, че участвам в долнопробен сериал. Въпреки че не бяхме в Далас, смятам, че по нищо не отстъпвахме на семейство Юинг.
Татаратаааа, татаратаааа — Гертнерови — едно удивително семейство. В главните роли: Фриц Гертнер — старият семеен тиранин, Оливер — по-големият му син, който работи в телевизията и се ожени за близначката на Дженифър Анистън, Щефан — по-малкият му син, който има разсадник за цветя и е женен за жена, приличаща на карфиол. В останалите роли: Катинка — малката, плодовита сестра и нейният мъж, чийто корем изглеждаше така, сякаш в него бяха натъпкани три големи възглавници.
Днес гледайте: неделната закуска. Дали и този път старият Фриц ще се държи отвратително и дали ще бъде намразен още повече от всички? Дали както винаги и този път синовете му ще се оставят да бъдат навиквани? Ще успее ли Катинка най-накрая да сподели парещата си новина? И дали Еберхарт ще успее да напусне масата жив, въпреки че повечето протагонисти вече години наред кроят план за неговото убийство? Бъдете в очакване, защото и днес следва: Гертнерови — едно семейство готово за лудницата!
Лея и Тил скочиха веднага. Не им се искаше да слушат крясъците на дядо си.
Фриц посочи безмълвно към Ян, който все още седеше в детското си столче.
— И този също да се маха — заповяда той.
Еберхарт покорно измъкна Ян от столчето.
— И винаги помни: ако удариш леля ми и аз ще ударя твоята — каза той с предупредителен тон.
Ян кимна покорно и се втурна след другите двама.
С едно доволно „Уф“, Еберхарт потъна отново в креслото. Сега оставаше само с доволство да потърка дебелите си ръчички.
— Докъде бяхме стигнали?
— Ах — каза Фриц, като махна презрително с ръка. — Искам просто да разбера защо съм наказан с такива неудачници за синове. Когато бях на вашите години…
Последва обичайният приспивен монолог за кариерата на Фриц по време на икономическия бум след войната — от малък стажант-счетоводител до шеф на фирма.
— Но ние имаме хубави новини — опита за пореден път Катинка, когато най-накрая Фриц млъкна, за да въздъхне дълбоко. Този път той я остави да довърши. Тя започна, озарена от сияйна, глуповата усмивка: — Нашата къща в най-скоро време ще ни стане тясна, нали Еби?
Най-накрая тя успя да се освободи от голямата си изненада. За малко да въздъхна с облекчение.
— Така си и знаех — каза Фриц, отклонен за малко от монолога си, и потупа Еберхарт по рамото. — Добра работа си свършил, момчето ми.
— Е-е-е, който почива, ръждясва — отговори Еберхарт гордо. — Вярно, че ще ни стане тесничко, но ще си отгледаме детето.
— Може би ще построим нова къща — вметна Катинка, придавайки си важност.
Да, няма да е лошо, помислих си. Най-добре ще е, ако е с шест детски стаи, или осем. Който почива, ръждясва…
— Честито — каза Щефан не особено ентусиазирано.
Но „Люпилнята“ въпреки това сияеше, така както можеше да сияе само една електроцентрала, и ни гледаше очакващо.
— Да, от мене също — добавих аз и се усмихнах насила.
— Също и от мен — каза Оливер.
Евелин обаче не реагира. Вместо „Сърдечни поздравления“, тя каза:
— Тази седмица напуснах работа.
Внезапно всички забравиха за неродения „онзи“ номер четири.
— Какво? — извикаха Катинка, Щефан и Фриц в един глас.
— Ти да видиш! — каза Еберхарт.
— Това пък защо? — не се сдържах аз. — С такова желание ходеше на работа. И изкарваше толкова добри пари.
Впечатляващо много пари. Завидно много пари.
— Не може да бъде — каза Еберхарт.
Получи се много конфузна пауза.
— Работата е много стресираща — подхвана Оливер, за да ни разясни. — Нерегламентирано работно време. Пътувания по панаири, най-често в почивните дни…