Прокълната нощ

Срещите също бяха трудни. Мъжете направо откачаха, когато научеха за способността ù. А винаги научаваха. Нямаше как да я скрие. Но…

Ако този мъж беше този (това), за което тя го мислеше, вероятно нямаше да му пука за малкия ù талант. Вероятно щеше да ù позволи да го докосне. А докосването и топлината му можеше да се окажат толкова могъщи усещания, колкото и тишината, но толкова повече…

– Жено! – повтори той. Думата излезе дрезгава, силна като вино, когато се вряза в мислите ù.

Тя замръзна. Преглътна отново. Беше ли… желание това, което трепна в леденовиолетовите му ириси, напълно заличавайки убийствената им изцъкленост? Или желанието, което виждаше, беше родено от болка и жестокост, от нейната предстояща смърт? Връхлетя я рояк от емоции. Още един пристъп на страх, мрачно благоговение и да, женско любопитство. Тя имаше малко опит с мъжете и още по-малко с желанието.

Какво си беше помислила, когато се беше приближила толкова близо до него? Може да беше приел докосването ù като покана. Можеше да я докосне в замяна.

Защо от самата мисъл не я обземаше истерия?

Може би, защото грешеше. Може би той не беше дракон все пак, а принцът, който убива дракона, за да спаси принцесата.

– Как се казваш? – попита тя.

Измина една изпълнена с напрежение секунда, после още една и Ашлин реши, че той няма да отговори. Линии на напрежение прорязаха грубите му черти, сякаш това да бъде близо до нея, беше досадно задължение. Накрая той каза:

– Мадокс. Казвам се Мадокс.

Мадокс. Името се плъзна по коридорите на ума ù като прелъстителна песен, която обещаваше невъобразимо задоволство. Тя се принуди да се усмихне за поздрав.

– Аз съм Ашлин Дароу.

Вниманието му се премести върху устните ù. Въпреки снега, по челото му изби мъниста пот и заблестя.

– Не трябваше да идваш тук, Ашлин Дароу – изръмжа той и целият намек за желание, който едновременно я привличаше и плашеше, беше изчезнал. Но той прокара длани по ръцете ù изненадващо нежно и спря на тила ù. Палецът му внимателно премина по шията ù, задържайки се на диво препускащия ù пулс.

Тя вдиша и преглътна, а пръстите му проследиха движението. Неволна, но изцяло еротична ласка, която накара цялото ù тяло да се възпламени. Докато след миг хватката му се стегна почти болезнено.

Тя издиша дрезгаво:

– Моля те! – И той я пусна напълно.

Ашлин примигна от изненада. Без докосването му тя почувства… загуба?

– Опасно – каза той, този път на унгарски.

Тя не беше сигурна дали има предвид себе си, или нея.

– Ти един от тях ли си? – попита тихо, без самата тя да сменя езика. Нямаше причина да му дава да разбере, че говори и двата.

Удивление помрачи погледа му и един мускул трепна на челюстта му.

– Какво имаш предвид под един от тях? – на английски този път.