Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Гласът на Суорбрек заглъхна насред пълното мълчание на билото на хълма.
- Освободете ме от присъствието на този човек - каза Пайк. - Начинът му на изразяване е обида за ухото.
Двама практици моментално подкараха Суорбрек пред себе си, който заотстъпва заднешком по-бързо, отколкото позволяваше склонът. Кос-ка не даваше вид на ни най-малко обезпокоен или смутен от случилото се.
- Генерал Бринт! - Той стисна сърдечно в шепи ръката на генерала. - Чух, че сте изразили тревога относно нашето участие в сражението...
- Липсата на участие е това, което ме тревожи - сряза го Бринт и отскубна ръката си.
Коска изпъчи устни и си придаде вид на сериозно засегнат от думите на генерала:
- Да не искате да кажете, че сме се провалили в опитите си да изпълним нашите условия по договора?
- Нещо повече, не се провалихте в демонстрацията на липса на чест, съвестност и професионализъм.
- Не си спомням да са споменати в договора - намеси се Темпъл.
- Заповедта ви беше да атакувате! Това, че не го направихте, коства живота на няколко от хората ми, един от тях мой личен приятел!
Коска махна лениво с ръка, сякаш приятелството беше нещо незначително и преходно, без място в сериозните разговори на възрастни мъже.
- Бяхме притиснати, генерал Бринт, в доста разгорещено сражение.
- Изразяващо се в безкръвна размяна на стрели!
-Говорите така, сякаш кръвопролитната размяна на стрели е за предпочитане. - Темпъл протегна ръка към Дружелюбния и сержантът извади от вътрешния си джоб договора. - Член осми, ако не се лъжа. -Той бързо намери точния параграф и поднесе документа на генерала. -Технически погледнато, всяка размяна на амуниции се смята за сражение. Следователно на всеки член на дружината е дължимо допълнително заплащане.
- Допълнително заплащане? - кръвта се отдръпна от лицето на генерала. - Въпреки че нямате дори един ранен?
- Имаме един случай на дизентерия - покашля се Коска.
- Това да не е някаква шега?
- Не и за човек, оставен на милостта на дизентерията, уверявам ви!
- Член деветнайсет... - хартията прошумоля под пръста на Темпъл, пробягващ по гъсто изписания документ. - „Всеки войник, негоден за служба в резултат от заболяване по време на изпълнение на настоящия договор, ще се смята за загуба за дружината.“ И съгласно този член ни дължите допълнително заплащане за покриване на загубите. А дори не споменавам останалото, като например взимането на пленници, доставянето им.
- Всичко се свежда до пари, така ли?
Коска вдигна така високо рамене, че позлатените еполети докоснаха ушите му:
- А до какво друго да се сведе? Ние сме наемници. По-добрите мотиви ги оставяме на по-добрите хора.
Бринт, почервенял от яд, изгледа Темпъл:
- Сигурно си много доволен от шикалкавенето си, гуркулски червей такъв.
- Нямахте проблем да поставите подписа си под тези условия, генерале. - Темпъл обърна хартията и му показа четливо изписания подпис. - Дали съм доволен, или не, не е от значение. Нито шикалкавенето ми. Освен това съм наполовина дагосканец, наполовина стириянец, след като ще обсъждаме произхода ми.
- Не ме интересува произходът ти, знам само, че си едно мургаво копеле, син на долна курва.
- Майка ми никога не се срамуваше от професията си - усмихна се Темпъл. - Защо тогава аз да го правя?
Генералът се вторачи в началник Пайк, който беше приседнал на един голям, покрит тук-там с лишеи къс зидария. Беше извадил от джоба си комат хляб и цъкаше тихо с език в опит да примами накацалите по руините птици.
- Да разбирам ли, че одобрявате подобен „законен“ бандитизъм, началник? Това „договорно“ малодушие, тази скандална...
- Генерал Бринт. - Гласът на Пайк беше тих, но нещо в него, подобно на скърцането на ръждясали панти, накара генерала да замълчи и възцари пълна тишина наоколо. - Оценявам усърдието, което демонстрирахте днес, както и това на хората ви. Но войната свърши. Ние победихме.
- Той хвърли няколко трохи в тревата и проследи с поглед една птичка, която се спусна и започна да кълве. - Не ни подхожда да се препираме за това кой какво е свършил. Подписахте договора. Ще го спазим. Не сме диваци.
- Ние не сме. - Бринт хвърли по един гневен поглед на Коска, Темпъл и Дружелюбния, но и тримата, всеки посвоему, не се впечатлиха. -Трябва ми малко чист въздух. Тук нещо вони! - С известни усилия той се покатери на седлото, обърна коня и препусна, последван от адютантите си.