Острието на Тишал

Срещнах погледа на Хари и му намигнах. А после приклекнах на четири крака точно зад глезените на Болинджър.

Не знам, може би причината беше в тази седмица, която прекарах с Хари, битките ми с него, това, че бях дишал неговия въздух. Може би ме беше заразил по някакъв начин и сега страдах от тежък пристъп на болестта Майкълсън.

Хари изобрази най-широката, открита и щастлива усмивка, която бях виждал върху лицето му.

— Кой е най-подходящият момент за ваканция, Болинджър?

— А?

— Есента3, мисля. Пожелавам ти приятно пътуване.

Той удари свивките на ръцете на Болинджър, за да го принуди да ослаби хватката си, и после се отблъсна от стената. Болинджър се спъна от мен и се стовари величествено като отсечена секвоя. Горната част на гърба му се блъсна с такъв гръмотевичен трясък в пода, че чак го разтресе. Преди да успея да се изправя, Хари ме заобиколи и изрита застиналия неподвижно гигант със смазваща сила отстрани в главата. Болинджър изстена и се опита да прикрие главата си в ръце, заемайки зародишна поза.

Скочих към Хари и го изблъсках точно когато се канеше да изрита Болинджър във врата.

— Стига, Хари! Ще го убиеш!

Хари ме отблъсна встрани.

— Дяволски си прав, че ще го направя…

В този момент, накуцвайки върху механизираните си крака, в коридора излезе Професионалист Хамет, инструкторът по Виртуални приключения, и спаси живота на Болинджър. Всичко, което трябваше да направи, беше да застане на пътя на Хари, докато той успее да се овладее; дори Хари не би рискувал да удари инструктор.

Хамет беше пенсиониран Актьор, бивш фехтовач, който беше твърде кисел и определено твърде раздразнителен, за да толерира каквито и да е глупости от чиято и да било страна, особено от страна на Болинджър, когато той му се оплака, че Хари го бие. Според Хамет всеки студент Боец, който не може да се справи с двама глезльовци Магове, не заслужава да му се обръща никакво внимание. Той не искаше да ни привежда под отговорност за побоя — това би означавало да си създаде твърде много грижи, да пише разни доклади, — но и не възнамеряваше да позволява никакви щуротии в близост до залата му за ВП. Затова изпрати Болинджър в едната посока, а нас — в другата. Болинджър се препъваше, мърмореше си под носа и ни поглеждаше кръвожадно през рамо. А аз показах на Хамет картата за достъп на Чандра.

На Хамет не му харесваше идеята да пуска някого във ВП залата без надзор, но и не можеше да спори с Чандра. Видеофонира на ректора, за да се увери, че не съм откраднал картата, и с неохота ни пусна вътре. Влязохме и аз затворих вратата подир нас.

— Божичко, Хари — казах, облягайки се на вратата. — Това вече беше на косъм. Беше си направо страшничко. Ти можеше да го убиеш! Тази твоя избухливост — направо е страховито да те види човек разярен.