Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Но в момента седях и треперех, защото тази работа не беше безопасна.
Винаги е възможно някой ден да кажеш не каквото трябва на някой от Хари Майкълсъновците — и в следващия момент да рухнеш на пода, издишал последния си дъх.
И даже не точно Хари ме плашеше сега, а светът, в който той живееше, и начинът, по който започнах да виждам моя живот през неговите очи. Ставаше въпрос за вътрешното му осъзнаване колко крехък е неговият собствен живот — и че изобщо не му пука за това.
И той не беше уникален, не беше дори нещо рядко срещащо се. Работническата каста произвежда безброй Хари Майкълсъновци. Сега започвах да разбирам какво е имал предвид Хари, когато казваше, че „не ми се получава“.
Макар че имаше ли значение? Исках ли изобщо да живея без Отвъдие?
Набрах стандартните настройки, после влязох в своята кабинка и бързо се облякох. Не се нуждаех от калибриране — компютърът разпозна биотоковете ми веднага, щом сложих шлема, и автоматично зареди файла ми.
Около мен се оформи ливада, чиито леко поклащащи се тревисти вълни стигаха чак до хоризонта във всички посоки. Небето над главата ми беше безоблачно и изумително синьо, а слънцето висеше неподвижно в него. Това беше Ливадата — най-базисното ниво, често използвано за „дуели“ и всякакъв вид упражнения по магия. Аз самият бях прекарал много часове в тази Ливада. Меката почва е удобна, за да се медитира на колене, и облаците никога не засланят слънцето.
Стандартният манекен на Хари стоеше на около четири метра от мен. Той пристъпи към мен, после се спря и се огледа; внезапно приклекна и прекара пръстите си през тревата.
— Охо!
— Да, знам. Впечатляващо, а?
— Жестоко. Смазващо жестоко! — Изкуствените черти на лицето му не показваха никакви емоции, но можех да усетя веселието в гласа му. — Изглеждаш малко педалски.
Свих рамене с въздишка. Бях програмирал манекена ми да изглежда горе-долу както ще изглеждам аз, след като операциите ми приключат: гъсти, късо подстригани платиненоруси коси, елегантно-деликатна лицева структура, огромни златисти очи, екстравагантно заострени уши, като на рис. Може и да се бях попрестарал.
Той се приближи.
— Знаеш ли, никога не съм те виждал под тази твоя маска. Така ли изглеждаш?
— Може би ще изглеждам така накрая — казах му. — Не съм сигурен. Ще разбера след десет седмици.
Той кимна и внезапно ми се прииска да видя изражението му.
— Добре — рече той. — А сега какво?
Поех си дълбоко дъх. Цяла седмица се мъчих, за да го докарам на това място, а сега, когато вече бяхме тук, ме присвиваше стомахът, имах предчувствие за… не знам какво. Сигурно беше сценична треска.
А може би се боях, че той ще ме победи и тук.
— Този път без заклинания — казах. — Смятам да те улесня. Мога да ти сритам задника, като използвам само Потока. Придържай се към менталното зрение. Компютърът ще улови структурата в биотоковете ти и ще ти покаже симулация на Потока. Би трябвало да видиш и моята Обвивка.
Манекенът му затвори очи и събра върховете на първите три пръста на двете си ръце. Аз, разбира се, вече не се нуждаех от техниката на Трите пръста, за да превключа на ментално зрение — контролирането на дишането и обикновено усилие на волята превключваха съзнанието ми на необходимото равнище. Но ме тревожеше, че Хари, само десет дни преди ВП семинара си, все още се нуждае от физически жестове.
Тревогата се разсея с идването на менталното зрение; когато се занимаваш с магия, е невъзможно да се тревожиш. Целта на сложните медитативни техники, на които ни учат в Консерваторията, е да съсредоточи цялото ни съзнание, дори повърхността на подсъзнанието, върху желаните магически ефекти. След две години тренировки можех да насочвам съзнанието си като хирургически лазер.
Чувал съм да казват, че всеки маг вижда Потока като своя лична метафора: потоци светлина или призрачна река, като дълги сияещи струни, навиващи се и размотаващи се, докато се точат във въздуха, като плаващи кълба от енергия, подобни на кълбовидни мълнии. Нямаше да разбера как ще изглежда Потокът за мен, докато не се озова в Отвъдие. ВП залата показва една и съща симулация на Потока за всички — във вида на блещукаща решетка от енергия, в която по посока на течението се носят разноцветни ярки импулси.
Обвивката на Хари също изглеждаше напълно стандартно: ауроподобна паяжина. Тя леко пулсираше в такт със сърцебиенето му и припламваше около ръцете и краката му. Наблюдавах Потока, чакайки Хари да започне да тегли от него.