Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Подсмихнах му се подигравателно от пода.
— Ааа, извади късмет.
Миг на смаяно мълчание — и после той ме пусна, защото се смееше твърде силно, за да успее да ме задържи. Аз също успях да се подхилна, после се завъртях, седнах и започнах да попипвам ставите си, за да видя дали всичко си е на мястото.
— Божичко! Не мислех, че някой е способен да направи такова нещо; не и толкова лесно във всеки случай. Знаеш ли, че съм почти най-добрият в класа си по ръкопашен бой?
Майкълсън изсумтя подигравателно.
— Да. Ти си почти най-добрият по всичко в класа си. Но това не означава, че си имаш и най-малка представа за тези неща.
— Знам, Хари. Затова и се обърнах към теб.
Хари приседна и обхвана коленете си с длани.
— Слушам те — каза той, но в очите му се долавяше явна подозрителност, онова вечно „какво искаш от мен?“ на хората от ниските касти.
— Чух, че едвам ще избуташ ръкопашния бой — казах. — И чух още, че единствената причина да не се провалиш — както го казвате вие, Работниците — е, защото можеш да размажеш всеки друг студент в класа си. Аз заминавам за Отвъдие след четири месеца и си мисля, че има някои неща, които мога да науча от теб и които няма как да науча от Толмън.
— Толмън е малоумник — рече Майкълсън. — За него е по-важно да те накара да направиш нещо по неговия начин, отколкото да те научи на нещо, което ще ти помогне да оцелееш.
— Точно на това искам да се науча. Как да оцелея.
— А аз какво печеля от това?
Свих рамене.
— Шанс да скъсваш от бой Бизнесменско синче всеки ден в продължение на четири месеца.
Той ме измерваше дълго време със студен поглед. Борех се с желанието си да се размърдам. Най-накрая Хари с едно плавно движение зае бойна поза.
— Ставай.
— Няма ли да си сложиш бронята?
— А според теб трябва ли да си я слагам?
Въздъхнах.
— Няма значение.
Застанах срещу него и заех неговата поза. Знаех, че няма намерение да ми вика „Готов… Бой!“ като в учебните спаринги, така че бях подготвен, но той изведнъж стрелна поглед надолу, към слабините ми. Веднага свалих ръце, за да се предпазя от ритник там, и той моментално заби такъв шамар в лявото ми ухо, че черепът ми закънтя.
— Първи урок. Това се нарича измама на зрението, Хансен. Всеки път, когато те видя да ме гледаш в очите, ще получаваш по шамар.
Тръснах глава, за да се отърва от звънтенето в ушите ми, и вдигнах ръце. Майкълсън се тупна в гърдите.
— Гледай тук. Винаги гледай тук. Така обхващаш с поглед цялото тяло — очите лъжат, Хансен, но гърдите винаги са честни. А ритникът в слабините не се блокира с ръце, а се поема с бедрото. Всеки път, когато отпуснеш ръце, ще получиш шамар. Разбираш ли ме?
— Да, мисля, че започвам да…
Той ме измлати с десен ъперкът под сърцето и ми изкара въздуха.
— Втори урок. Най-подходящият момент да удариш някого е, когато си е свалил гарда. Най-подходящият момент да спипаш някого със свален гард е, когато дърдори нещо. Когато говориш, мислиш какво ще кажеш след това, а не…
Измлатих го внезапно право в зъбите. Кокалчетата ме заболяха адски. Той отстъпи няколко крачки и докосна устата си. Пръстите му веднага се обагриха в червено и той ми се ухили.
— Знаеш ли — каза, — може би даже има съвсем минимален шанс да започна да те харесвам.
Това започва да се получава — помислих си. — На път към Отвъдие съм.
5.
Седмица по-късно седях в кабинета на Чандра и толкова голяма част от тялото ми беше със зелени, жълти и морави петна, че сякаш някой беше мушнал в душа ми пакет с бои за рисуване.
— Искам разрешение да използвам залата за ВП.
Ректорът ме погледна така, сякаш съм някаква нова разновидност на хлебарка.
— Вило ми видеофонира тази сутрин. Искаше да знае как напредва Майкълсън. Излъгах го. Казах му, че всичко е наред.
— След десет дни — казах аз търпеливо — на Хари му започва втората част по Виртуални приключения. Нали искате да си вземе изпита? Мисля, че трябва да ми окажете малко съдействие.
— Времето ти изтича, Хансен. Не мисля, че можеш да научиш на много неща този студент, като му позволяваш всеки ден да те пребива до несвяст.
— Да позволявам? Администратор, вие никога не сте го виждали да се бие.
— Той е в Колежа по Бойна магия, както и ти. Поне започнахте ли да работите по пропуските му в техниките на визуализация? Започнахте ли да работите по влизането му в транс? Не си постигнал нищо.