Бебето на Розмари
- Автор: Левин Айра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бебето на Розмари». Краткое содержание книги:
Розмари разгледа по-внимателно амулета, който Тери държеше между палеца и върха на показалеца си. Беше пълен с някакво зеленикавокафяво поресто вещество, което прозираше през дупчиците в среброто. Някаква горчива миризма я накара да се отдръпне. Тери се засмя отново.
— И аз не си падам много по миризмата, — каза тя — но се надявам, че помага!
— Много красив амулет — каза Розмари. — Досега не съм виждала подобно нещо.
— От Европа е — каза Тери. Тя се облегна на една от пералните и се залюбува на топчицата, като я въртеше между пръстите си. — Семейство Кастивът са най-чудесните хора на света, без изключение — продължи тя. — Прибраха ме буквално от улицата. Припаднах на Осмо авеню и те ме прибраха тук и ме приеха като майка и баща. Или може би като баба и дядо.
— Болна ли бяхте? — запита Розмари.
— Това е меко казано — отвърна Тери. — Гладувах, вземах наркотици и правех редица други неща, от които толкова ме е срам, че ми се повдига само като си помисля за тях. А мистър и мисис Кастивът ми помогнаха де се възстановя напълно. Отърваха ме от хероина, нахраниха ме, дадоха ми чисти дрехи и сега съм готова на всичко, за да им се отблагодаря. Дават ми най-различни здравословни храни и витамини, даже викат лекар, който редовно ме преглежда! Това е защото са бездетни. Приемат ме като дъщерята, която не са могли да имат.
Розмари кимна.
— Отначало си мислех, че може би имат някакви задни мисли, — продължи Тери — че ще ме карат да върша някакви сексуални извращения, или пък че единият от двамата има подобни намерения. Но нямаше нищо такова. Държаха се като истински родители. Скоро ще ме запишат в училище за секретарки и след време ще им се отплатя. Напуснах училище след третата си година в гимназията, но мисля, че ще успея да наваксам. — Тя пусна топчицата обратно в деколтето си.
— Хубаво е да чуеш, че такива хора съществуват, когато навсякъде цари апатия и всеки гледа да не си усложнява живота — каза Розмари.
— Няма много хора като мистър и мисис Кастивът — добави Тери. — Ако не бяха те, сега щях да съм мъртва. Това е абсолютно сигурно. Или мъртва, или в затвора.
— А нямате ли никакви роднини, които да ви помогнат?
— Имам брат във флотата. Колкото по-малко говоря за него, толкова по-добре.
Розмари прехвърли изпраните дрехи в една от сушилните и изчака да се изперат дрехите на Тери. Говореха за епизодичната роля на Гай в „Друг свят“ („Разбира се, че се сещам! Значи за него сте омъжена?“), за миналото на Брамфорд (за което Тери не знаеше нищо), и за предстоящата визита на Папа Павел в Ню Йорк. Подобно на Розмари, Тери беше католичка, но вече не спазваше ритуалите. Въпреки това, тя се надяваше да си намери билет за папската литургия, която щеше да бъде отслужена на стадион Янки. Когато дрехите бяха изпрани и оставени да се сушат, двете момичета заедно тръгнаха към асансьора за доставки и се качиха до седмия етаж. Розмари покани Тери да разгледа апартамента, но Тери помоли това да стане по-късно. Семейство Кастивът вечеряли в шест и тя не искаше да закъснее. Тя каза, че по-късно вечерта ще се обади по телефона на Розмари, за да слязат долу и да приберат сухото пране.
Гай си беше у дома, хапваше понички и гледаше филм с Грейс Кели.
— Тия дрехи трябва да са станали много чисти — подкачи я той. Розмари му разказа за Тери и семейство Кастивът и затова, че Тери го помнеше от „Друг свят“. Той не придаде особено значение на това, но си пролича, че му стана приятно. Беше потиснат заради вероятността един актьор на име Доналд Баумгарт да получи ролята в една нова комедия, за която и двамата се бяха явили на второ прослушване днес следобед.
— Божичко! — възкликна той. — Що за име е това Доналд Баумгарт?
Истинското име на Гай преди да го промени беше Шърман Пидън.
Розмари и Тери прибраха прането си в осем часа и после Тери се отби за малко да се запознае с Гай и да разгледа апартамента. Тя се изчерви и остана очарована от Гай, което го вдъхнови да се впусне в цветисти комплименти, да й поднесе пепелник и да й запали цигарата. Тери виждаше апартамента за пръв път. Мисис Гардиния и семейство Кастивът си бяха развалили отношенията малко преди тя да заживее тук, а скоро след това мисис Гардиния бе изпаднала в кома, за да не се събуди никога вече.
— Апартаментът е чудесен — каза Тери.
— Още не, но ще стане — каза Розмари. — Не сме сложили и половината от мебелите.