Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година
- Автор: Чудинова Елена Петровна
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Велик архонтски събор
- ISBN: 9786199004111
- Переводчик: Надя Попова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година». Краткое содержание книги:
Антиутопията „Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година“ (2005) й донася невероятен успех с продадени над 100 000 екземпляра в Русия.
* * *
Годината е 2048. Властта в Западна Европа е в ръцете на ислямисти, Европейският съюз е преименуван в Еврабия. Шериатът е узаконен, католическите храмове се унищожават и поругават. Французите, които отказват да приемат исляма, са обречени да живеят в гето. Символът на християнска Европа – катедралата „Парижката Света Богородица“ е превърната в джамията „Ал-Франкони“.
В Париж са останали две сили, които се противопоставят на окупацията. Армията Маки и католиците традиционалисти, криещи се в катакомбите на Париж. Двете сили се обединяват в един последен опит да спасят храма „Нотр Дам“.
Лъскавият виолетов мерцедес плавно спря пред универсалния магазин. Самият кади Малик беше на волана. Това, че съдията обичаше да шофира сам новите си коли, беше предварително известно. Но си имаше и личен шофьор, така че можеше точно днес той да изпълнява служебните си задължения. А в такъв случай всичко щеше да отиде по дяволите, трябваше да се бие отбой. Шофьорът винаги е и охранител, може докато чака да люпи семки, но може и да провери за всеки случай колата. А невзривената бомба е лоша работа, по нея има и пръстови отпечатъци, и какво ли още не. Може да се каже, че тя направо е облепена с визитни картички. Следващ опит ще е двойно по-труден. Впрочем, какво толкова да му мисли, днес този тип е сам.
* * *
Кади с усилие измъкна дългото си тяло от автомобила. Зрението на Йожен-Оливие изведнъж стана необикновено остро, както се беше случвало и преди. Сякаш съвсем отблизо, като че ли беше на една ръка разстояние, той видя закръгленото лице с курортен тен (преди седмица кади се беше върнал от Ница), грижливо подстриганата брадичка, очилата с тонирани стъкла в тънка златна рамка, трийсет и двата неправдоподобно съвършени порцеланови зъбни импланта, открили се в непроизволна усмивка на доволство. Кади Малик се усмихваше.
Кади Малик се усмихваше. Честно казано, няма и час, откакто той бе казал талак* на апетитното парче, с което преди четири часа сключи брак при имама. Парчето, а сега де, как му беше името, приятелите от клуба ненапразно го хвалеха. Беше палаво червенокосо момиче със сини очи и чипо носле, закръглено, но стегнато, не можеше да става и сравнение с телесата на горката Зейнаб. Уж тя не е много по-дебела, но работата не опира до дебелината. Кълките, задните й части са като малеби, тресат се направо като плътта на медуза. И го привличат не повече от тази морска твар. А пък на другата, ах… Колко ли лакомства си изяла, негоднице, за да се сдобиеш с такова разкошно дупе?
[* Талак (араб.) – думата за развод в исляма; произнесена три пъти на глас от мъжа, тя превръща развода във факт. – Бел.ред.]
Затова пък сега не му се свиди да си губи времето и да се влачи до магазина, за да вземе оттам жена си. Зейнаб също трябва да получи своето. Никакви дрешки вече не могат да я направят по-хубава в очите на мъжа й, но нали дрешките сами по себе си радват жените. Нека се радва. Разумният човек държи в дома му да има мир и проявява подобни снизходителни жестове на внимание към жена си.
* * *
Йожен-Оливие прекъсна безкрайно дългия миг. В действителност той беше се вгледал в кади Малик не повече от няколко секунди. Край, време е! Пет, четири, три, две, едно, хайде!
* * *
Кади Малик се намръщи, докато затваряше вратата на автомобила. Някаква младичка жена, а ако се съди по отсечените движения и явната кльощавост, която дори дрехата не можеше да скрие, дори момиче, зазяпало се във витрината, изпусна торбата си с продукти. Белите главички чесън направо заподскачаха по тротоара. Ама че глупачка! Изобщо, какво търси тук с мизерните си покупки? Сигурно цял час е зяпала витрината, от която никога нищо няма да може да купи, а в същото време вкъщи я чакат за обяд!
Няколко глави чесън се бяха търкулнали под колелата на автомобила. Жената се наведе да ги вдигне. Така ти се пада, лази сега, да ги събираш! Някой друг вероятно нарочно щеше да настъпи веднъж-два пъти жалкия зарзават, но кади Малик само подритна с върха на обувката си един домат, който се бе търкулнал на уличното платно.
Няколко момчета спряха, за да се посмеят. Жената припряно прибираше покупките си обратно в торбата.
Затъмнените врати на магазина вече бяха понечили да се отворят, но кади се спря и с досада се тупна по челото. Сега ли трябваше да си забрави мобилния? Да, беше оставил телефона си вътре в колата. Едва ли щеше да се върне, ако не очакваше онова телефонно обаждане от Копенхаген. Всяка минута можеше да му коства огромни пари, борсовите котировки нямаше да чакат.
Одевешната смотанячка уплашено се метна встрани. Телефонът звънеше. Кади Малик забързано натисна дръжката на вратата и влезе обратно в колата. Той можеше да не влиза вътре, можеше да не затваря вратата, можеше просто да се пресегне, за да вземе звънящия джиесем, и да говори в движение. Разбира се, че би могъл, и подобен избор щеше да подари на уважаемия кади на шестнайсети парижки окръг още половин час живот. Но той предпочете отново да седне на тапицираната с крокодилска кожа удобна седалка и да притвори вратата.