Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година

[*4 Novus Oro (лат. нов чин [на месата]) – официално наименование за новия чин на месата, въведен от Папа Павел VI през 1969 г. в рамките на богослужебните реформи, започнали след Втория Ватикански събор. Наред с католиците, в работата по съставянето на новия чин на месата вземат участие протестанти и представители на Англиканската църква, в резултат на което от гледна точка на традиционалистите, в новата меса в скрита форма е привнесено протестантското учение, отричащо реалността на присъствието на Христос в евхаристичния хляб и виното. Самият чин на месата е силно съкратен и видоизменен, според предписанието той трябва да се извършва с лице към вярващите и с гръб към олтара (в което мнозина съзират прилика с „черната меса“ на сатанистите), вместо на сакралния език – латинския, месата започва да се отслужва на съвременните езици. Често извършването на новия чин на месата се съпровожда с народни песни и танци, със светска музика (включително и рок музика) и като цяло повече прилича на протестантските сбирки, отколкото на католическа служба. – Бел.ред.]

[*5 След въвеждането на новия чин на месата в съвременната Католическа църква широко разпространение получава практиката по време на причестяване Светите Дарове да се дават в ръцете на миряните, което противоречи на каноните (според които Светите Дарове има право да докосва само свещенослужителят) и общата практика на Православната и Католическата църква. – Бел.ред.]

Последен министрант на „Нотр Дам“ се оказал тъкмо Патрис. Дядото на Йожен-Оливие бил на петдесет и няколко години, когато уахабитите*1 нахлули в катедралата да рушат скулптурите и кръстовете. Свещеникът, който в този ден изнасял службата, бързо свалил найлоновата наметка, изобразяваща риза, облечена върху албата*2, и я хвърлил в ризницата. В действителност към червения плат отгоре била зашита бяла яка, а отстрани се закопчавали бели ръкавели. Но платът бил червен – почитали паметта на мъченик. Свещеникът не искал самият той да стане мъченик, затова хвърлил богослужебното облекло, измъкнал от якичката на синята риза бялата пластмасова пластинка, изсулил се от ризницата и се втурнал към изхода. Никой не го спрял. Пък и цялото внимание на уахабитите било погълнато от Патрис Левек, препречил пътя им със смехотворно оръжие в ръцете – пръчка с кука накрая, с която обикновено оправяли високо окачените драперии. Той ударил с нея двама или трима по главите, отблъснал още неколцина, като им нанасял бодящи удари. Схватката продължила само няколко минути, след което дядо му с прерязано от ухо до ухо гърло паднал, обагряйки с кръвта си подножието на Божията Майка – същата, която както казват, протягала на Младенеца каменна лилия. (Сега, когато вече всички статуи са разрушени, няма как да разбереш наистина ли Младенецът е протягал ръце към цветето на Франция, или това са го съчинили по-късно, за да звучи красиво.)