Игра на криеница
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на криеница». Краткое содержание книги:
Стоях там, а той погледна часовника си. И замига най-спокойно в очакване на отговора ми. Дори така, поставил длани върху окичените му с разни принадлежности бедра, имаше вид на добряк, на човек, когото би могла да гушнеш като плюшено мече, или да седнеш да пиеш с него; на по-голям брат, който е готов да се жертва за теб в името на някоя огромна добрина.
Дали и баща ми е сторил някога нещо подобно за някого? — зачудих се. Сигурно.
Затворих очи. И го видях пред себе си. Остатъкът от живота ми. Затвор или свобода. Добро или зло.
Прищя ми се да погледна още веднъж онзи, когото бях блъснала, но в крайна сметка се отказах.
И отворих очи.
Питър нарушаваше тишината, като потракваше с белезниците. Като последните изцъквания на везна, преди да се успокои. Като щракането на вратата на банята, зад която се намираха Алекс и Морийн, мина ми през ум. Накрая кимнах.
— Добре. Да побързаме в такъв случай — каза Питър. — Дай колата си на заден ход, отвори багажника, после ще караш след мен.
Втора книга
Безкрайно лято
Глава 12
Събудих се някъде около обяд, но не отворих веднага очи.
А както правех почти всеки път през последните две години, останах неподвижна, със затаен дъх и стиснати клепачи, несигурна за момента и уплашена от мисълта къде ли се намирам.
После отворих очи и издишах облекчено.
Понеже нищо ми нямаше.
Все още бях на свобода.
Не бях затворена в килия.
Прозях се, протегнах се, примигах на силната мъглява дневна светлина, после седнах в леглото и огледах бавно изцяло бялата стая. Погледът ми мина, от ляво на дясно, по скулптурата от плавей на малката масичка, кутийката от миди за гримове и етажерките от махагон с наредените по тях книги.
И, както винаги, инвентаризацията ми при събуждане свърши с лявата ми ръка. И по-точно — с диамантения годежен пръстен и брачната халка, които някак си бяха попаднали на левия ми безимен пръст.
Изправих се, спрях и тръснах озадачено глава пред огледалото над нощното шкафче. След две години морско каякарство и уиндсърфинг бялата ми кожа бе придобила дълбок кафяв загар. Но пък кестенявата ми коса бе изсветляла и се бе сдобила с руси кичури.
Успяла бях някак си да се превърна в един нов вариант на себе си, какъвто изобщо не ми беше идвал наум: сърфистката Дженийн, мацката Малибу Дженийн.
Но тъй като умът ми все още отказваше да го побере, прекосих стаята и дръпнах вертикалните щори. Огледах с присвити очи мързеливо наклонилите се кралски палми, простора от синьо-зелена, сякаш оцветена с пастели вода и гората от яхтени мачти.
Задният ми двор, окомплектован с два бели, ориентирани към морето шезлонга, можеше да послужи за реклама на мексиканската бира „Корона“. Усмихнах се на мускулестата дясна ръка, облегната върху ръба на десния шезлонг.
И тъй като „Короната“ беше свършила, задоволих се да пъхна в едрата длан измръзнала бутилка ямайска „Ред Страйп“.
Две години възстановяване. Две години любов — надали някой е изваждал по-голям късмет от моя.
— Как върви риболовът, господин Фурние?
— Бавно, госпожо Фурние — ухили ми се дяволито Питър иззад тъмните си очила „Рей Бан Уейфеърър“.
Глава 13
Браво! Познахте! С Питър се бяхме оженили.
А може и да не сте се досетили. За мен поне това беше голяма изненада. Така че вината не е у вас.
Отишла бях на пролетна ваканция, а така и не се завърнах у дома.
— Днес нещо не кълве — каза Питър, остави бутилката бира до въдицата си и сграбчи глезена ми. — Чакай! Май току-що хванах нещо!
За миг си помислих, че ще падна върху стената, която ни отделяше от морето, а може и би от нея. Но секунда след това се озовах по гръб в скута на Питър и пищях от екстаз, докато той ме гъделичкаше безмилостно под мишниците. През последните две години в Кий Уест буквално изкарах второ висше по пищене от екстаз.
— Да не си помисли, че ще те оставя да паднеш? — прошепна Питър и ме ръфна по обецата на ухото ми. — След всичко, което преживяхме? Цял живот ми трябваше, за да си хвана жива русалка. И за нищо на света няма да те пусна обратно в океана. Изключено!
— В такъв случай — въздъхнах и се проснах на съседния шезлонг — ще трябва да се примиря да изкарам още един ден с вас, простосмъртните. — И се засмях по посока на безмилостно синьото тропическо небе над Флорида.