![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
Влязох в Дамския салон, малко смутена, да погледна кралица Аби в очите. Опасявах се да не видя синина някъде по нея. Разбира се, нямаше да се учудя, ако тя беше ударила краля, а не той нея. Като че ли не исках да знам.
И определено не исках никой друг да узнава.
Нея я нямаше в салона, затова директно се запътих към Маделин и Бианка.
– Здравей, Амбърли. Къде се губиш цяла сутрин? – попита Бианка.
– Пак ли ти беше лошо? – обади се след нея Маделин.
– Да, но вече съм много по-добре. – Не знаех дали трябва да пазя прегледа в тайна, но реших, че е най-добре да съм дискретна засега.
– Хубаво, но пропусна всичко! – Маделин се приведе към мен и зашепна: – Носят се слухове, че Тиа преспала с Кларксън снощи.
Сърцето ми се сви.
– Какво?
– Погледни я. – Бианка надникна през рамо към Тиа, която седеше до прозореца с Пеша и Марси. – Виж колко самодоволно изглежда.
– Това е против правилата – казах аз. – Против закона.
– Не е там въпросът – прошепна Бианка. – Ти би ли му отказала?
Замислих се за начина, по който ме беше гледал снощи, за танца на пръстите му по повърхността масата. Бианка беше права; едва ли бих му отказала.
– Но дали е вярно? Или е просто слух? – Все пак беше прекарал с мен една част от вечерта. Макар и не цялата. Имаше много часове между раздялата ни и закуската.
– Много е мълчалива по темата – оплака се Маделин.
– Е, не е наша работа. – Събрах тестето карти за игра, които бяха разхвърляли по масата, и започнах да ги бъркам.
Бианка отметна глава назад и въздъхна шумно, а Маделин сложи ръка върху моята.
– Напротив. Това променя цялата игра.
– Това не е игра – отвърнах аз. – Не и за мен.
Маделин се канеше да каже още нещо, но вратата се отвори със замах. Кралица Аби застана на входа с бясно изражение на лице.
Ако някъде по нея имаше синина, то определено я беше скрила добре.
– Коя от вас е Тиа? – попита кралицата. Всички момичета погледнаха към прозореца, където Тиа седеше вцепенена и восъчнобледа. – Е?
Тиа вдигна бавно ръка и кралицата тръгна към нея с маршова стъпка и пламтящи очи. Надявах се неизбежното порицание да се състои извън салона. За жалост обаче кралицата имаше други планове.
– Вярно ли е, че си преспала със сина ми? – попита най-безцеремонно тя.
– Ваше Величество, това е просто слух. – Гласът ù беше тънък като на мишка, но стаята беше толкова притихнала, че чувах дори дишането на Маделин.
– Който ти дори не си опитала да възпреш!
Тиа запелтечи, подхващайки около пет различни изречения, преди да се спре на едно.
– Ако не подклаждате слуховете, те умират сами. Бурното им отричане говори за гузна съвест.
– Е, отричаш ли, или не?
Тиа беше попаднала в капан.
– Не съм направила нищо, кралице.
Едва ли имаше значение дали казва истината, или лъже. Съдбата ù беше решена още преди да отвори уста.
Кралица Аби сграбчи шепа от косата ù и я затегли към вратата.
– Тръгваш си на момента.
Тиа изпищя от болка, протестирайки.
– Но, Ваше Величество, само принц Кларксън има право да ме изгони. Такива са правилата.
– Те не важат за уличници! – изкрещя в отговор кралицата. Тиа се препъна и залитна, а кралицата буквално я завлачи за косата, изхвърляйки я в коридора. – МАРШ! ОТТУК!
Тя затръшна вратата и веднага се обърна към нас. Обходи с поглед лицата ни, демонстрирайки върховната си власт.
– Нека ви изясня нещо – подхвана тихо тя, носейки се с бавна, едновременно величествена и ужасяваща стъпка покрай столовете и диваните с момичета. – Ако някоя от вас, малки лигли, си въобразява, че може да дойде в дома ми и да отмъкне короната ми, жестоко се лъже.
Тя спря пред групичката момичета до стената.
– И ако смятате, че може да се държите като проститутки и въпреки това да се докопате до трона, ще останете много разочаровани. – Тя забоде пръст в бузата на Пайпър. – Няма да търпя подобно поведение!
Пайпър не реагира на болката от яростния натиск, докато кралица Аби не я отмина.
– Аз съм кралицата. И народът ме обича. Ако искате да се омъжите за сина ми и да живеете в моя дворец, ще бъдете такива, каквито ви наредя. Покорни. Сдържани. И мълчаливи.
Тя стигна до нашата маса и спря пред Бианка, Маделин и мен.
– От сега нататък единствената ви работа е да се появявате там, където ви искам, да се държите като дами, да си седите кротко и да се усмихвате.
В края на речта ù очите ù срещнаха моите и аз реших, че това е заповед. Затова се усмихнах. Вместо да ми отвърне със същото, кралицата ми удари шамар.