Отписаният

— Добре… — отвърна уклончиво Макс. — Но сега друго ме интересува. Обясни ни почерка на килъра… Защо стреля непременно в основата на тила? Не може ли да наведе мушката? За да търсят някого другиго? Така е събрал срещу себе си всички хрътки, които са пуснати да го ловят. Не разбира ли, какво? Каква е причината, можеш ли да ми обясниш?

Кирил почеса демонстративно остригания си тил, сякаш търсеше мястото, където ще се прицели снайперистът.

— Казва ли ти някой… И аз се чудя. Там е най-сигурно. Като уцелиш, няма нужда от втори куршум. Прекъсва шийните прешлени, разбираш ли?

— Не — отвърна насмешливо Макс. — Може би по този начин хвърля предизвикателство на нашите прочути Шерлок Холмсовци?

— Ако ме смущава нещо, то е, че Турецки с неговите хора сигурно си задават същите въпроси — каза Кирил. — А ние откриваме велосипеда. При цялата ти безспорна мъдрост, Макс, все пак не си професионален следовател. Затова не бива да поемаме чак толкова ангажименти. В противен случай от нашата голяма мъдрост ще последват печални неща.

— Бъди кратък! — Макс врътна глава. — Какво предлагаш?

— Нека Серж отиде при Турецки. Не толкова да разказва, колкото да подпита. Трябва да се покажеш, когато всички мислят, че се криеш.

— Какво ще кажеш? — Макс се обърна към Горюнов. — Днес мълчиш, сякаш си се видял на мушката. Съгласен ли си с Кирил?

— Зависи с какво — отвърна Серьожа. — По какъв начин възнамерява да използва факта, че ни убиват, в наша полза?

— Още не знам. — Кирил се усмихна. — Засега не съм мислил. Но там се крие тайната на победата, знаеш го не по-зле от мен. А за твоята договорка със следователите вече казах. Възможно е твоето явяване да свали някои подозрения по наш адрес, ако са възникнали такива при тях.

— Или ще ги усили — допълни Серьожа. — Ще решат, че е заговор.

— А не е ли заговор? — Кирил продължаваше да се усмихва.

— Ще ми се да мисля, че засега не е — отговори Серьожа, без да сваля поглед от него.

— Край! — отсече Макс. — Защото ще се изпокараме. Казах край! Кой има въпроси?

— Обеща да финансираш закупуването на картофи в Холандия — обади се помощникът на министъра на селското стопанство.

— Не бих искал да ви отказвам, както се изрази една дама. — Макс разпери ръце. — Нека твоят шеф да напише на моя писмо. А аз ще помисля. И ще потърся. През зимата сме загинали без картофи. И всичко останало! Нямам с какво да платя на армията в Чечня… Между другото, един въпрос към нашия донжуан, заради когото започна тази война срещу нашего брата помощника на министъра. — С какви пари живее и работи твоят килър? Ако е борец за идеята, както твърдиш? Все пак тия пътувания, хотелите и всичко останало струват пари?

— Сигурно това се питат и в Главна прокуратура — промърмори Кирил. — А ние ги дублираме.