В земята пламък се крие

Очите на хауфута се разшириха, но Фемандерак поклати глава.

— Хубава идея, но няма да проработи по две причини. Първо, Стрелата имала марисуонски пера. И освен ако не сте виждали някоя от тези легендарни птици напоследък, трудно ще направим убедително копие.

— Нужно ли е хората да я оглеждат толкова отблизо? — принц Уизаго не искаше да изостави идеята си.

— Несъмнено мнозина, сред които и враговете ни, ще пожелаят да потвърдим откритието си, ако я намерим. Но има и втора, много по-важна причина. Самите ние няма да вярваме в автентичността на стрелата.

— Защо ни е това? Та нали ще знаем, че е фалшива? — принцът изглеждаше пообъркан.

— Голяма част се опира на вярата — отвърна му Фемандерак. — Ако самите ние не сме уверени, как бихме могли да вдъхнем увереност на останалите? Как бихме могли да поведем армия фалтанци срещу брудуонските войници с ясното съзнание, че сме ги заблудили? Силата на Стрелата се крие в същността й.

— Значи казвате, че мисията ви е нещо повече от търсенето на предмет, който да докара единение? Поддържате ли мнението на татко, че Стрелата е символ на Най-възвишения, завръщащ се при Първородните?

— Ще трябва да изчакаме развитието на събитията. Но не можем да изчакаме Стрелата по чудотворен начин да изникне в Съвещателната зала в тлъстата лапа на Аркоса на Немохайм. Понякога хората сами трябва да изпълнят желанията на Най-възвишения.

— Или за да продължат мита за съществуването му — рече дългата коса, но смекчи думите си с усмивка. — Все още не съм убеден за самата реликва, но вече разбирам причините да отхвърлите малката ми заблуда. Подозирам, че татко също би отхвърлил плана ми. Както и да е, все пак предостави залъгалка на ума за известно време — младежът въздъхна.