В земята пламък се крие

— И защо ни е той за водач? — искаше да знае Кърр. — Немохайм се намира непосредствено на юг от Деруйс. Смятах, че ти ще ни водиш.

— Да, за известна част от пътя. Но ако искате да избегнете главния път и вероятността да попаднете на Аркоса на Немохайм, то Туа знае друг път през Алмукантара.

— С колко ще удължи това пътуването ни? — разтревожено запита хауфутът.

— Ще ни спести поне седмица, макар пътят да е труден. Главният път до Бюрей — столицата на Немохайм, отива на юг и запад, докато планините, за които се говори в легендите на Кантара, се намират на изток и юг. Пък и на света няма по-красиво място от Мъглата. Пътуването там ще подслади сърцата ви.

— Мъглата? — рече Лийт. — Никога не съм смятал, че в една мъгла има нещо красиво.

Дългата коса се усмихна.

— Ще видиш! Много пъти съм бил там и още копнея да се върна.

Фемандерак се вгледа напрегнато в принца и също се засмя.

— Приятелю, уверен съм, че визията ти за тези земи е обогатена от красотата на неин определен обитател. Прав ли съм?

За изненада на Лийт принцът леко се изчерви и сведе очи.

— Тя държи сърцето ми в ръката си. Ще я видя отново преди края на седмицата и ще я взема за жена, без значение какво казва законът.

— Законът?

— Става късно! — принц Уизаго смени темата, сякаш бе казал прекалено. — Знаем, че бързате — несъмнено ще искате да тръгнем призори. Много неща ме очакват, преди да си легна — танци, вино, отговорности. Ще се видим на изгрев-слънце.

След затварянето на вратата Кърр и хауфутът се спогледаха.

— Нещата излизат от контрол — рече старият фермер. — Изглежда ние не решаваме нищо. Пътят ни изглежда все по-предопределен.

Едрият водител сгримасничи кисело, докато отговаряше:

— Че кога са били под контрол?