В земята пламък се крие

— Виждаш ли, кралице моя? Полей ги и гледай как растат!

— Но не ги откъсвай преждевременно! — предупреди тя, вперила очи в мършавия философ. — Инак ще завехнат и умрат.

— Милейди! — поде кралят. — Ще напоиш ли тези? — указа ескейнчани.

— Неизменно, милорд. Сео и Илион, Часовои от Втори ранг, впоследствие от Ескейн, Колона и Скала, мрачни основи, върху които Фалта ще бъде препостроена, бъдете добре дошли! Тъгувам да узная за съдбата на дома ви.

Двойно възклицание се отрони от ескейнчани при словата й — колкото за изричането на имената им, толкова и за предричането на падението на Ескейн.

— Имате ли новини за нас, милейди? — запитаха те. — Новини за Ескейн?

— Така е — рече тя, — но повече подобават да бъдат съобщени поверително. Не бива да се изключва вероятността от дъжд, понякога валежите са прекомерни. Ще ви подслоним от бурята.

Кралят отново кимна и Лийт започна да подозира, че управлението на кралството не зависи изцяло от белокосия монарх.

— Нещата винаги са такива, каквито изглеждат — рече кралят, насочвайки очите си към него. — Ако бъдат съзрени с правилното разбиране. Лийт Манумсен, селянин от Лулеа, предстоящият да се разбуди у всички ни огън, бъди добре дошъл. Пламъкът е готов да докосне подпалките.

— Не, ваше величество! — отвърна Лийт във внезапен проблясък, осъзнавайки, че е подобаващо да отвърне. — Подпалките вече горят. — В крайна сметка съм грешал. Този мъж знае нещата по подобие на отшелника, но ги завоалира толкова, че останалите да не видят истината в думите му.

Кралят се усмихна хитро.

— Значи ти също си правдодумец? Добри новини.

Лийт се замисли върху имената на ескейнчаните. Сео и Илион. Но кой, кой е?

Деруйсианският крал пое дълбок дъх.

— Хал Манумсен, селянин от Лулеа, Рушител и Лечител, бъди добре дошъл. Уверявам те, че зная какво може да бъде изречено и какво трябва да остане премълчано от страх за развала на постигнатото.

Хал му се усмихна и му кимна.

Сега кралят се обърна към всички от Аркимм.

— Пазителят и Сърцето-Живот, мъжете, които ви водят, стоят пред мен. Съзирам онзи, който сграбчва огъня и онзи, който ви пои със знание. Разпознавам Камъка и Колоната. Треперя пред Рушителя и Лечителя. Но къде са останалите? Толкова много исках да срещна Звездната, Страдащата и нейния съпруг Пътника, заедно с Рицаря на Лечителя. Къде е Отдаденият? А Онзи, който предизвиква всички? А Тълмачът? Защо съм лишен от присъствието им?

С изричането на имената Лийт се опитваше да ги съпостави с Компанията, но без голям успех.

— Щом знаете съдбата на Ескейн, знаете и къде са — рече Кърр. — Което вероятно е повече от нашето знание.

— Добре ще е да внимаваш с обноските, старче! — изръмжа един от кралските стражи. — Към краля ще се отнасяш с уважение.

— Когато си го заслужи! — сопна се Кърр. Вежливостите бяха го отегчили, изчерпвайки и малкото останало му търпение. — Имаме мисия, а „Онзи, който изглежда знае всичко“ би трябвало да знае какво ще се случи при евентуалния ни провал. Ще си спечели уважението ни, когато ни отведе до границите си и ни помогне в изпълнението на мисията!