Прокобата Тутанкамон [bg]

— Защо ми казваш да внимавам с Ай?

— Защото, Маху, принц Тутанкамон расте с всеки изминал ден. Скоро ще навърши години за женитба и ще бъде коронясан за фараон. Вече няма да има нужда от настойник или пазител.

Облегнах се в сянката на беседката, в която бяхме седнали.

— Но винаги ще има нужда от приятел, Собек.

— Да, само че това ще решава пак скъпият ни лорд Ай. Господарката Анхсенамон добре ли е?

— По-съблазнителна отвсякога.

— Четеш ли писмата, които изпраща до дядо си?

— Да, също и отговорите му. Писарите ми са много добри в отпечатването и запечатването на восъчни печати. Предава му клюките от града, а той — от Тива. Знам, а те знаят, че знам. И все пак — ухилих се аз — си комуникират и с таен код, който не мога да разгадая. Подозирам, че посланията й са предимно за принца и каквито там бели Ай крои в този загиващ град.

— Загиващ ли? Улиците изглеждаха оживени, търговията процъфтява. Пристанищата работят с пълна пара.

— За известно време. Но щом принцът си тръгне, сърцето на този град ще спре. След пет години ще е потънал в разруха.

— Чух всичко за преместването на ковчезите — почука с нокът по зъбите си Собек. — Ай се опита да го запази в тайна, но такава погребална флотилия не може да остане незабелязана. Както и да е — ухили се той, — откри ли нещо интересно?

Разказах му за тайната зала, за капаните и тайнствения труп, скрит в разкошен саркофаг и ковчези.

— Аз пък ти докарах малко помощ — каза той и стана. — Винаги чета писмата ти внимателно.

— Какво искаш да кажеш?

— Нали не мислиш, че съм дошъл само заради хубавите ти очи? — намигна ми той. — Донесох ти дар. Балсаматора, онзи, когото наричат Заекващия.