Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические детективы » Прокобата Тутанкамон [bg]
Прокобата Тутанкамон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прокобата Тутанкамон [bg]

Электронная книга - «Прокобата Тутанкамон [bg]». Краткое содержание книги:

Обиколих саркофага внимателно. Беше висок поне метър и половина и широк около два. Клекнах и прокарах ръце по повърхността. Различих йероглифите, издълбани в кварцита: сова, човешка длан и ръка, езеро с вода над уста, полегнал лъв, бебе пъдпъдък под нощно небе, счупен скиптър, въжена примка над гребен на вълна. Надписът представляваше злокобно проклятие: Всеки, който се осмели да докосне този саркофаг, ще бъде проклинан от боговете от сутрин до вечер и душата му нивга няма да намери покой. Понеже вече бях прокълнат, не ми пукаше. Защо погребението на Тутанкамон е направено толкова набързо? Защо то се е състояло не във великолепна гробница, а в помещение подобно на склад? Защо той умира толкова млад? На тези и много други въпроси отговаря Пол Дохърти в историческия си криминален роман – Прокобата Тутанкамон. Той умело пресъздава политическите интриги, религиозните спорове и военните подвизи на осемнайсетата императорска династия в Египет.
1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 156
Перейти на страницу:

Вторият ковчег се оказа много по-труден за отваряне. Беше използвано такова количество баласаматорска смола, че капакът бе залепнал и се наложи да използваме лостове, чукове и длета, за да го отворим. В него се намираше труп, увит в погребален плат, закрепен с въжета. Платът и въжето бяха почернели от излятата отгоре смола. Самият труп бе съсухрен и смачкан, сърцето — извадено, кожата — суха като камък, а костите — толкова чупливи, че се ронеха в ръцете ни. Очите също бяха извадени, но на тяхно място не бяха поставени скъпоценни камъни или бижута.

— Който и да е сторил това — отбеляза Пентжу, — не е желаел доброто на този човек.

Отначало се боях, че това са останките на Ехнатон. Трупът бе на висок мъж с широки рамене. Напълно обръснатата глава и лицето обаче не издаваха никоя от добре познатите черти на мъжа, на когото бях служил цял живот; освен това нямаше никакъв надпис или знак, който да сочи самоличността на мъртвия.

— Със сигурност не е бил обичан от онези, които са го погребали — повтори Пентжу. Почука по изсъхналия стомах и посочи дългите разрези на балсаматора отляво. — Коремът е отворен и вътрешностите са отстранени, но не са погребани с него в свещените стъкленици; вероятно са били изгорени. Сърцето е извадено, орбитите на очите са оставени празни, за да не може да намери пътя към Подземния свят.

— Кой? — запитах се на глас. — Кой би могъл да е това?

Пентжу огледа трупа внимателно, като отбеляза високите скули в издължения череп, както и бедрената кост и тези на стъпалото.

— Не е бил от двора — заключи той, — а някой, който е ходел много по груб терен, така че стъпалата му са загрубели.

— А защо е толкова сух трупът?

— Защото е погребан набързо. Обичайният период за балсамиране е седемдесет дни; толкова е нужно за изсушаването на тялото. Но ако потопиш трупа във вана специално подсилена природна сода, процесът се ускорява. И ето резултата. Кожа — суха като листо, кости — чупливи като стар хляб.

Едва сега усетих ужасната смрад, която се носеше от злокобните останки: смесица от природна сода, балсаматорски парфюм и онази гнусна миризма на разложено, която според Пентжу бе резултат от неправилното почистване на трупа преди затварянето му в ковчега. Огледахме внимателно трупа и двата ковчега, но не намерихме никаква следа. Наредих останките да бъдат събрани, вторият ковчег да бъде поставен в първия и запечатан, а малкият храм да бъде почистен и напръскан с парфюм.

— Какво смяташ да правиш? — попита Пентжу на излизане.

Наредих на капитана на наемниците да пази зорко и поведох приятеля си към Езерото на чистотата, където се съблякохме и изкъпахме. Излязохме от водата да се подсушим и облечем донесените от двореца чисти роби. Пентжу повтори въпроса си.

— Какво да правим, Пентжу? Ще помислим. Онази тайна зала без съмнение е построена от Нефертити, а саркофагът вероятно е бил предвиден за съпруга й. Ковчезите и погребалните маски със сигурност са от царските запаси. Подозирам, че Нефертити е възнамерявала да се обяви за фараон и да използва този труп, като твърди, че е съпругът й. Ако бе успяла да завземе властта, ако не се бе стигнало до преврата, тя щеше да организира зрелищно погребение, престорена публична церемония, с която да потуши всички слухове, че съпругът й е жив. Не мисля, че е щяла да го погребе тук. По-скоро е щяла да организира тържествена флотилия, която да го пренесе обратно при предците му в Тива. Не забравяй, Пентжу, че в началото на управлението си Ехнатон всъщност си поръча гробница и в Долината на царете.

1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)