Обект № 522 [bg]

Знам за Мигел 5465 малко повече, отколкото за другите шестнайсетични в базата данни — защото той е един от аварийните ми изходи.

А в момента отчаяно се нуждая от път за бягство. След смъртта му старателните полицаи ще започнат да сглобяват пъзела: Ура, открихме убиеца, изнасилвача, крадеца на монети! Той признава за престъпленията в предсмъртната си бележка — обезверил се е след смъртта на близките си и скръбта го е подтикнала към убийствата. В кутийка в джоба му намерихме нокътя на Майра Уайнбърг.

Я, гледай какво друго има тук! Различни суми, които преминават през сметката му и после изчезват безследно. Мигел 5465 е обмислял да вземе голяма ипотека, за да си купи къща на Лонг Айлънд за половин милион, въпреки че получава само четирийсет и шест хиляди годишно. Разглеждал е сайтове на галерии, интересувал се е от картини на Прескът. В мазето му има бири „Милър", презервативи „Троян", крем за бръснене „Едж" и снимка от личния сайт на Майра Уайнбърг в „Ауър уърлд". Също ръководства за хакери и флаш устройства с програми за разбиване на компютърни кодове. Бил е в депресия и миналата седмица се е обаждал в клиника за психоанализа на склонни към самоубийство, за да поиска брошура.

Присъствената му ведомост разкрива, че не е бил на работа по време на убийствата.

От ясно по-ясно.

В джоба си нося предсмъртната бележка, приемлива имитация на почерка му от отказани чекове и молби за кредит, сканирани и скандално леснодостъпни в Интернет. Написана е на хартия, подобна на купената от него преди месец от кварталната книжарница, с мастило от същата марка химикалки, десетина, от които има в жилището му.

И понеже последното, което иска полицията, е да разследва основния си информационен доставчик — ССД — това би трябвало да е краят. Той ще умре. Край. А пък аз ще се върна в Килера си, ще видя какви грешки съм допуснал и ще направя план как да действам по-внимателно в бъдеще.

Нали човек се учи цял живот?

Колкото до самото самоубийство, погледнах сателитните снимки в „Гугъл Ърт" и направих компютърна симулация на пътя му от станцията на метрото към къщи, след като свърши работа в ССД. Мигел 5465 най-вероятно ще мине през една градинка тук, в Куинс от едната страна на магистралата. Заради изнервящия шум на автомобилите и вонята на изгорели газове по това време на деня паркът ще е пуст. Ще се приближа зад него (не искам да ме познае и да заподозре нещо) и ще му нанеса пет-шест удара по главата с метална тръба. После ще пъхна в джоба му предсмъртната бележка и кутийката с нокътя, ще го завлека до предпазната мрежа и оттам — хоп, двайсет метра надолу на шосето.

Мигел 5465 върви бавно и разглежда витрините. Следвам го на десетина метра отзад, с наведена глава, със слушалки в ушите, сякаш релаксирам с хубава музика след работа като десетки други хора, прибиращи се вкъщи, но в действителност миникомпютърът ми е изключен (музиката е едно от малкото неща, които не колекционирам).