Дарк Холоу [bg]

— Кой е той?

За миг реших, че Дженингс няма да благоволи да ми отговори. Но той въздъхна тежко и рече:

— Прилича на Гари Шут — земемер от дърводобива. Дарил — ей този тук — ходил да проверява заложените капани и го намерил. Открил и колата му — на около две мили и нещо от трупа.

Дарил потрепна при споменаването на капаните и отвори уста да възрази. Капаните са чиста проба бракониерство. Но Дженингс го изгледа смразяващо, онзи сви опашка и сведе очи. Брадатият не изглеждаше особено умен. Очичките му бяха малки, мътни, челото ниско, устните стиснати и в постоянно движение, сякаш непрестанно дъвче долната си устна.

Застанал до него, Реслър проверяваше съдържанието на портфейла на мъртвеца.

— Шут е, няма грешка — обади се той. — Парите май липсват, кредитните карти са си на място. Ти ли ги взе, Дарил?

Дарил заклати глава енергично, очичките му диво заиграха на всички страни.

— Не бе, не съм… нищо не съм пипал.

— Сигурен ли си?

Човекът закима още по-бързо.

— Сигурен съм, сигурен… аз…

— Как го намери? — попитах Дарил.

— Какво? — той видимо не ме разбра.

— В каква позиция бе тялото и къде точно?

— Беше на дъното на една урва, цялото посипано с листа и сняг. Стори ми се, че се е подхлъзнал и се е свлякъл надолу. Удрял се е в скалите и дърветата и сигурно си е счупил врата. Пречупил се е като клонче — Дарил се усмихна глупаво, усетил може би, че е казал нещо неподходящо.

Но на мен тази версия не ми звучеше добре, особено с липсата на пари в портфейла.

— Значи върху му имаше сняг и листа, така ли, Дарил?

— Да, сър — загледа ме той притеснено. — И клонки имаше също.

Кимнах, пак осветих трупа с фенера. На китките му имаше нещо, което привлече вниманието ми, и задържах лъча върху тях.

— Жалко, че е преместен.

Дори и Дженингс трябваше да се съгласи с този очевиден факт.

— Дявол те взел, Дарил, какво имаш вместо мозък в главата, а?! Трябваше да го оставиш на място и да се обадиш на горските.

— Как да го оставя там горе сам… — заекна Дарил. — Не е по християнски…

— Може би така е по-добре — обади се Реслър. — Ако завали, а то сто на сто ще вали, може би нямаше да успеем да се доберем до мястото навреме и щеше да се наложи да чакаме до пролетта.

Според Дарил трупът бил до Айлънд Понд. Той го завил с брезента, завързал го за носилка от клони и я влачил на рамо десетина мили до колата. Айлънд Понд е езерце доста далеч от мястото, където се намирахме, а път дотам кажи-речи няма — само скали, преспи и малко равна пътека. Замислих се и сега погледнах Дарил с уважение. Колко хора биха направили това за непознат мъртвец?