Дарк Холоу [bg]

Изгледах го ококорен — небръснат, изпод вълнената скиорска шапка стърчи рошавата му коса, размахал празната пластмасова чашка — същински оратор. Стана ми още по-интересен — пустият му Ейнджъл, целият изтъкан от противоречия. А аз слушам от него уроци по житейска философия, от него — бившия пандизчия и ужким пенсиониран крадец, чийто любовник преди 24 часа бе екзекутирал човек пред тухлена стена. Странно наистина. Във всеки случай какво ли пък не ми се е случвало в живота.

Ейнджъл сякаш прочете мислите ми. Погледна ме в очите и продължи лекцията:

— Ти и аз… приятели сме от много, много отдавна, може би без дори да сме го осъзнавали тогава. Мисля, че те познавам, навремето и ти бе на път да се превърнеш в нещо като този Дженингс и милиони други като него, но сега съм сигурен, че никога няма да бъдеш такъв. Не зная как точно се промениха нещата при теб, пък и за много неща не искам и да зная. Но с очите си видях как преди време ти се промени изцяло и се изпълни с милост и състрадание към хората. Птицо, то не е същото като съжаление или чувство за вина и угризения, или опит да изплатиш някакви си дългове към съдбата или към самия Господ Бог, не. Това е нещо много особено — чуждата болка да е и твоя болка и опит да освободиш някого от нея, че дори и тя да налегне теб самия… Понякога дори постъпваш зле, за да постигнеш тази цел, но кой може да каже със сигурност кое е зло и кое добро? Труден с житейския баланс, кантарът на Съдбата е много деликатно нещо, знаеш. Човек може да е фундаментално добър и пак да върши лоши неща, такава е човешката природа. Има хора, които не мислят така, но те са слуги на собствената си съвест, те са нейни доживотни затворници, които се борят само с нея и никога не свършват нищо добро и праведно, дори и за два цента, не е ли така? А Злото съществува и нищо не се променя, вечните му жертви са беззащитните и невинните, все те страдат — лошите никога! Човек трябва да прави добро, колкото може, но само в името на доброто. Не че винаги е лесно, както казах. Твоите добрини, Птицо, ще бъдат зачетени в един следващ живот, сигурен съм, дори повече от сигурен. Господ сто на сто си води бележки за хората, иначе всички ние ще се озовем в Ада, нали?