Факторът Чърчил [bg]

Сутринта на 26 януари 1943 г. той пристига в британското посолство в Кайро точно навреме за закуската. За удивление на съпругата на посланика, той си поискал чаша студено бяло вино. Алън Брук отбелязва в мемоарите си, че чашата била пресушена наведнъж, след което гостът облизал устни и се обърнал към Жаклин с думите: "А, това е много приятно, но да знаете, че вече съм изпил две уискита със сода и съм изпушил две пури тази сутрин"!!! Часът, за който говорим, е малко след 7:30 сутринта. Цяла нощ е пътувал почти без никакви удобства, изминавайки 2300 мили в полет, продължил над 11 часа, част от който на височина над 11000 фута — след което се явява, свеж като репичка, и обръща едно вино след вече изпитите две уискита и две пури!!!

Докато Хитлер и Сталин стоят в бункерите си, Чърчил прави всичко възможно, за да е по-близо до военните действия. Ето защо той толкова иска да се качи на кораба заедно с краля: за да покаже на света — и особено на американците — че Великобритания и Британската империя все още значат нещо: защото той и кралят, лицата на тази империя, лично са присъствали на спасяването на Европа. Със същия мотив той настоява, че британските и канадските сили трябва да получат славата да представляват половината от тези огромни окупационни сили — въпреки че тази операция е водена от американците и въпреки че в крайна сметка повечето реални боеве са тяхно дело.

Когато най-сетне наистина пристига в Нормандия — шест дни след Десанта и със съгласието на краля — той настоява корабът, на който се намира, все пак да "изстреля един" срещу германците. Капитанът с радост се подчинява и се изстрелва залп в посока на нацистите. Това е напълно абстрактно упражнение, но Чърчил въпреки това е въодушевен. Той става Първи лорд на Адмиралтейството още през 1911 г., а за цялото това време за първи път присъства на залп от корабно оръдие!

Сякаш той може да направи по-величава британската военна атака, като участва в нея, сякаш засилва британския принос със собственото си присъствие и авторитет. През август 1944 г. отива лично да наблюдава десантчиците в Сен Тропе, а още през същия месец вече е в Италия, където лично стреля с гаубица към Пиза. Участва в пикник в италиански замък, докато германците стрелят срещу него от разстояние около 500 метра.

През декември 1944 г. той дава начало на своята изцяло лична мисия за спасяване на Гърция от комунизма — в която успява — и дава пресконференция в Атина под звуците на артилерийския огън отвън. През пролетта на следващата година отива в Германия, за да наблюдава настъплението на съюзниците. В началото на март стига до линията "Зигфрид" — огромни бетонни зъбери, които трябва да служат за непроницаема граница, зловещи и символични пазители на немския Фатерланд. Чърчил ги оглежда внимателно — но това някак си не е достатъчно, Нужно му е да изрази абсолютния екстаз на триумфа си.